Принцеса с часовников механизъм

последните ноти се издигаха все по-нависоко, сякаш се опитваха да

достигнат небесата, Теса си даде сметка, че лицето й е мокро, но едва

когато и последният звук отшумя и Джем свали цигулката, тя осъзна, че

плаче.

Много бавно годеникът й прибра инструмента в калъфа и постави

ръка до него. След това се изправи и се обърна към Теса. Изражението му

беше срамежливо, бялата му риза беше подгизнала от пот, а вената на

шията му туптеше.

Девойката беше останала без думи.

— Хареса ли ти? — попита той. — Можех да ти подаря украшение, но

исках да бъде нещо, което да е само твое. Нещо, което никой друг да не

може да чуе или притежава. И понеже не ме бива с думите, излях онова,

което изпитвам към теб, в музика. — Младежът замълча за миг. — Е,

хареса ли ти? —повтори след малко и затихващата интонация на въпроса

му говореше, че очаква отрицателен отговор.

Теса вдигна лице, така че да види сълзите й.

— Джем...

Той коленичи пред нея с разкаяно изражение.

— Ni jue de tong man, qin ai de?

— He... не — отвърна Теса, като едновременно плачеше и се смееше. —

Не съм наранена. Нито нещастна. Ни най-малко.

Усмивка се разля по лицето на годеника й и очите му грейнаха от

удоволствие.

— Значи ти е харесало?

— Сякаш видях душата ти отразена в нотите. И тя беше красива. —

Теса се приведе напред и нежно докосна лицето му, гладката кожа над

коравите скули, косата му като перца по опакото на дланта й. — Видях

реки, лодки с формата на цветя, всички цветове на нощното небе.

Джем изпусна шумно дъха си и се отпусна на пода до стола й, сякаш и

последната капчица сила го беше напуснала. Облегна глава на коляното й

и тя започна да го милва по косата, прокарвайки пръсти през меките

кичури.

— И двамата ми родители обичаха музиката — каза той изведнъж. —

Баща ми свиреше на цигулка, а майка ми — на цин*. Аз предпочетох

цигулката, макар че бих могъл да избера и инструмента на майка ми.

Понякога съжалявам, защото в Китай има мелодии, които не могат да

бъдат изсвирени на цигулка; мелодии, които майка ми би искала да науча.

Тя ми разказваше историята на Ю Бо Я, който бил майстор свирач на цин.

Най-добрият му приятел бил дървар на име Джун Дзъ Ци и той му свирел.

Казват, че когато Бо Я свирел песен за вода, приятелят му веднага

разбирал, че мелодията описва буйни води, а когато свирел за планини,

Дзъ Ци можел да види върховете им. А Бо Я му казвал: „То е, защото ти

разбираш музиката ми" . — Джем сведе поглед към ръката си, обвила леко

коляното му. — Хората все още използват израза „ джъ ин" в смисъл на

„близки приятели" или „сродни души", ала истинското му значение е

„разбиращ музика". — Той се пресегна и улови ръката й. — Докато свирех,

виждах онова, което и ти. Ти разбираш музиката ми.

* Най-древният китайски музикален инструмент; наричал се е още

„шъ" — „камък", или „няоциу" — „пееща топка" — Бел. прев.