Принцеса с часовников механизъм

живот.

— Няма нищо, което да не си ми дал, нищо, от което да съм

недоволна...

— Ала аз съм — рече той. — Искам да се оженя за теб. Бих те чакал до

края на времето, но...

Но ние не разполагаме с такова.

— Аз нямам семейство — бавно каза Теса, без да откъсва очи от

неговите. — Никакъв настойник. Никой, който би... се засегнал... от една

по-бърза сватба.

Очите на Джем се разшириха мъничко.

— Аз... Наистина ли го мислиш? Не искам да те лиша от времето, което

ти е необходимо, за да се подготвиш.

— Каква подготовка смяташ, че ми е нужна? — попита тя и за миг

мислите й литнаха към Уил и се сети как той бе бръкнал в огъня с голи

ръце, за да спаси лекарството на Джем. Докато го виждаше в ума си, не

можеше да не си спомни деня в гостната, когато й бе казал, че я обича, а

когато си бе тръгнал, бе обвила ръка върху един горещ ръжен, та

парещият допир до кожата й да заличи поне за миг болката в сърцето й.

Уил. Тогава го бе излъгала... ако не с думите, които беше изрекла, то с

това, което се подразбираше от тях. Бе го оставила да вярва, че не го обича.

Тази мисъл и досега й причиняваше болка, но не съжаляваше за

стореното. Нямаше друг начин. Познаваше го достатъчно добре, за да е

наясно, че дори да сложи край на връзката си с Джем, той пак нямаше да

бъде с нея. Никога не би приел любов, купена с цената на щастието на

неговия парабатай. А ако част от сърцето й принадлежеше на Уил, и само

на него, и винаги щеше да си остане така, за никого не би било от полза,

ако истината излезеше наяве. Обичаше и Джем... обичаше го дори по-силно

от деня, когато бе приела да се омъжи за него.

„Понякога човек трябва да избира дали да бъде мил, или да постъпи

доблестно", беше й казал той. „Понякога е невъзможно да направиш и

двете". Може би наистина зависи от книгата, помисли си Теса. Ала в

книгата на живота й, пътят на доблестта и добротата беше един и същ.

Дори ако тогава в гостната беше наранила Уил, с течение на времето

чувствата му към нея щяха да избледнеят и той щеше да й благодари,

задето го бе освободила. Тя наистина го вярваше. Той не можеше да я

обича вечно.

Беше поела по този път много отдавна. Ако възнамеряваше да го

извърви през следващия месец, значи можеше да го стори и през

следващия ден. Знаеше, че обича Джем и макар част от нея да бе влюбена в

Уил, най-добрият подарък, който можеше да направи и на двамата, бе да

не допусне те да го научат.

— Не знам — каза Джем, съзерцавайки я от пода. По лицето му се

четяха надежда и недоверчивост. — Съветът все още не е одобрил

молбата ни... а и ти нямаш рокля.

— Не ме е грижа за Съвета. Нито пък за облеклото ми, стига и за теб да

няма значение. Ако наистина го мислиш, Джем, ще се омъжа за теб, когато

поискаш.

— Теса... — промълви той. Посегна към нея, сякаш беше удавник и