Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Забрави, Лис. Всичко свърши, нали?
Няколко минути тя ме гледаше изучаващо, мълчаливо.
— Отдавна не те бях виждала да плачеш.
— Не съм плакала.
Усещане за искрена болка и прилив на симпатия ме връхлетя през нашата телепатична връзка.
— Тя не може да си позволява да ти причинява това — възрази Лиса остро.
Засмях се горчиво, донякъде изненадана от безпомощността си.
— Вече го направи. Беше ме предупредила, че ще ми го върне тъпкано, че няма да мога повече да те защитавам. Ето че си спази обещанието. Когато се върна в класната стая…
Стомахът ми се сви от ужасно предчувствие. Помислих си за приятелите ми и за уважението, което бях успяла да си извоювам въпреки скромния си произход. Сега всичко щеше да се изпари. Не можеш да се възстановиш след нещо подобно. Не и сред мороите. След като веднъж си била обявена за кървава курва, си оставаш кървава курва завинаги. Но най-лошото беше, че някаква тъмна, скрита част в мен харесваше да бъда хапана.
— Не биваше да се опитваш да ме защитаваш — рече тя.
Засмях се.
— Това ми е работата. Нали ще стана твой пазител.
— Да, зная, исках да кажа, че не трябва по този начин. Не бива да страдаш заради мен. Не бива винаги да се грижиш за мен. И все пак го правиш. Ти ме измъкна оттук. И пак ти се грижеше за мен през цялото време, докато живеехме сами. Дори и след като се върнахме… ти винаги си била тази, която се е нагърбвала с цялата работа. Всеки път, когато се срина… като снощи например… ти си винаги там. До мен, защото съм слаба. Защото не съм като теб.
Поклатих глава.
— Това няма значение. Това е работата, която трябва да върша. И не възразявам.
— Да, но виж какво се случва. Аз съм тази, срещу която всъщност е насочена цялата тази злоба… макар че още не ми е ясно защо. Но както и да е. Това трябва да се спре. Отсега нататък аз ще те защитавам.
Лицето й излъчваше решителност, твърда убеденост, която ми напомни за онази Лиса, която помнех отпреди инцидента. В същото време долавях и нещо друго в нея — нещо по-мрачно, нещо като дълбоко спотайващ се гняв. И преди се бях натъквала на тази страна от душата й и никак не ми харесваше. Не исках тя да бъде обсебена от тъмната си страна. Исках само едно — да бъде в безопасност.
— Лиса, ти не можеш да ме защитаваш.
— Мога — възрази тя пламенно. — Има едно нещо, което Мия иска повече от това да ни съсипе. Тя иска да бъде приета. Иска да се движи сред кралски особи и да се чувства като една от тях. Но аз мога да й отнема тази привилегия. — Усмихна ми се. — Мога да ги настроя срещу нея.
— Как?
— Като им кажа. — И очите й проблеснаха.
Тази вечер явно зацепвах твърде бавно. Необходимо ми бе известно време, за да схвана за какво ставаше дума.
— Лис… не. Не може да използваш внушението. Не и тук.
— Мога също да прибягна и до някоя от онези глупави сили.
Колкото повече я използва, толкова по-зле ще става.
Спри я. Роуз. Спри я, преди да забележат, преди да забележат и да я отведат. Измъкни я оттук.
— Лис, ако те заловят…
Дмитрий надникна от вратата.
— Вече трябва да се прибираш вътре, Роуз, преди някой да те е видял.
Изгледах паникьосано Лиса, но тя вече бе започнала да се отдалечава от мен. Извърна се.
— Този път аз ще се погрижа за всичко, Роуз. За всичко.
Глава 13
Както очаквах, последиците от лъжите на Джеси и Ралф се оказаха ужасни. Единственият начин да оцелея бе да се преструвам на непукистка, като игнорирам всекиго и всичко. Това ме опази да не полудея съвсем, но се чувствах ужасно. През цялото време едва сдържах сълзите си. Изгубих апетит и не можех да спя добре.
Обаче независимо колко зле се чувствах, не се тревожех толкова за себе си, колкото за Лиса. Тя твърдо държеше да спази обещанието си и да промени ситуацията. Отначало стана постепенно, но все по-често започнах я виждах в компанията на един или двама съученици от кралски произход, които се отбиваха при нея на обяд или в класната стая, за да я поздравят. Тя отвръщаше на поздравите им със сияйна усмивка, смееше се, разговаряше с тях, сякаш й бяха най-добрите приятели.
В началото не проумявах как може така лесно да се преструва. Тя ми бе казала, че ще използва внушението, за да спечели останалите кралски особи, за да ги настрои против Мия. Само че не успях да видя с очите си как ставаше това. Разбира се, възможно бе тя да печелеше симпатиите на публиката и без внушението. В края на краищата Лиса беше много забавна, умна и красива. Всички я харесваха. Но нещо ми подсказваше, че тя не печели приятели по старомодния начин и накрая проумях всичко.