Академия за вампири

И се оттеглих от полесражението.

Остатъкът от деня беше пълна мизерия. Като се отказах от схватката, се превърнах в мишена на подигравки за всички останали. Слуховете и шепненето се усилиха. Започнаха да ме гледат с открито презрение. Смееха ми се в очите. Лиса се опита да поговори с мен, да ме утеши някак си, но аз дори и с нея не пожелах да говоря. До края на часовете се чувствах като някакво зомби, а след последния звънец се завтекох колкото можех по-бързо за тренировката с Дмитрий. Той ме изгледа озадачено, но не попита нищо.

По-късно, сама в стаята си, се разплаках за пръв път от много години.

След като излях в сълзи насъбралата се в мен мъка, се пресегнах да си облека пижамата и тъкмо тогава се почука на вратата. Дмитрий. Огледа изпитателно лицето ми, сетне отмести поглед. Очевидно разбра, че съм плакала. Бих могла да се закълна, че слуховете бяха стигнали и до него. Той знаеше.

— Добре ли си?

— Няма значение дали съм добре, или не, нали? — Вдигнах очи към лицето му — Лиса добре ли е? И на нея не й беше лесно.

По лицето му се изписа странно изражение. Мисля, че беше изненадан, че се безпокоя за нея в толкова труден за мен момент. Даде ми знак с ръка да го последвам и ме поведе навън по задната стълба, онази, която обикновено бе заключена за учениците. Но преди да отвори вратата и да ме изведе навън, ме предупреди:

— Само за пет минути.

По-любопитна от всякога, аз пристъпих навън. Там ме чакаше Лиса. Би трябвало да усетя, че е наблизо, но за известно време собствените ми неконтролируеми емоции изцяло бяха заглушили нейните. Без да отрони дума, тя ме прегърна и ме притисна до себе си за няколко мига. Отново се наложи да преглътна напиращите сълзи. Когато се отдалечихме, тя ме погледна със спокойни открити очи.

— Съжалявам — рече.

— Вината не е твоя. Ще отмине.

Тя обаче очевидно се съмняваше в това. Както впрочем и аз.

— Вината е моя — продължи Лиса. — Тя го направи, за да ми го върне.

— Тя?

— Мия. Джеси и Ралф не са достатъчно умни, за да измислят сами нещо подобно. Ти самата го каза: Джеси е бил прекалено изплашен от Дмитрий. Иначе защо ще изчаква чак досега? Нали се случи преди доста време? Ако е искал да разпространи този слух, вече щеше да го е направил още тогава, веднага. Това е дело на Мия, за да ти отмъсти заради онова, което ти каза по адрес на родителите й. Не зная как е успяла, но тя ги е накарала да приказват всички тези неща.

Дълбоко в себе си знаех, че Лиса е права. Джеси и Ралф бяха послужили само като инструменти. Мия беше режисьорът на всичко това.

— Сега вече нищо не може да се направи — въздъхнах аз. — Роуз…