Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Пристигна у дома напълно изтощена и чак посред нощ. В неделя, на трети септември, Фий я събуди, за да чуят обръщението на министър-председателя. Мима и мистър Бърел, градинарят, стояха до тях, заслушани в официалните думи, и не смееха да кажат нищо, преди да свърши речта.
- Господ да помогне на всички тези войници. Радвам се, че баща ми не е жив, за да види как трябва да преминем отново през всичко това. За какво умряха толкова много хора предишния път! - проплака Мима.
Кали бе прекалено разстроена, за да направи нещо, и само въздишаше, впила поглед в Дезмънд, който си играеше в детската кошарка, без да подозира какво става. Ето, тук беше в безопасност от бомбардировките, но ако имаше нахлуване в страната, тогава какво?
- Ще се върна в Лондон и ще приведа апартамента в ред - каза Фий. - Ще сложа някои неща на склад. Дезмънд ще се нуждае от тях, когато порасне.
- Той ще се оправи. Всички ще се справим, спокойно - каза Кали.
- Мисля, че трябва да разчистим долната ливада за свинарник. Добре сме с яйцата, но малко свинско ще ни дойде добре за Коледа - предложи Колин Бърел. - Можем да разорем и цветните лехи и да засадим повече от зимните култури, повече картофи, ряпа. Говори се за купони за храна и ваучери за гориво, така че мога да прибера „Морис“ в конюшнята.
- О, не, моля те - извика Кали. Тя обичаше колата си, наричаше я на шега „Борис“. - Нека да изчакаме и да видим какво ще стане. Предполагам, че трябва да предложим част от къщата за настаняване на евакуираните.
- Не прибързвайте, мис Каролайн. С такова малко детенце в къщата не можем да рискуваме, не знаем какви микроби може да носят непознатите - скочи веднага Мима.
- Всеки трябва да даде своя принос, Мима. Една по-разхвърляна и шумна къща е най-малката жертва, която можем да направим.
Кали се чувстваше виновна, че живеят далеч от всякаква опасност, докато Феран и семейството му отвъд Ламанша се опасяваха от най-лошото след случилото се в страната им преди двадесет години. Той беше прав да иска да ги защити, както тя трябваше да защити своето семейство.
Тази вечер Кали седна и написа писмо, в което изля сърцето си и чувствата си към него.
Скъпи мой,
Толкова съжалявам, че не можеш да дойдеш в Лондон. Исках да те заведа в Шотландия, за да видиш сина ни. Да, нашия син, Дезмънд Луи. Роден е преди няколко месеца, през март. Толкова исках да ти го покажа и всички да бъдем заедно, но изглежда, че това трябва да почака. Колко жестока е съдбата - даде ни такова обещание за щастие само за да ни лиши от него. Съжалявам, че не ти казах досега тази прекрасна новина, но сърцето си има своите причини. Дълга история. Исках да съм сигурна, че синът ми има законно име в собствената си страна, преди да... Не бях права да постъпя така, а сега всички плащаме цената за решението ми.
Той е красиво малко момче, пращам ти негова снимка. Моля те, прости ми, че не ти казах по-рано. Сега се боя, че ще минат много месеци, преди да го видиш.
Кали не можа да довърши писмото. Сълзи се стичаха по лицето й, капеха по листа и размазваха мастилото. Това бе твърде открита, твърде брутална изповед. Как би могъл да й прости, че е скрила това от него? Как щеше да му подейства, когато знаеше, че е в капан от едната страна на Ламанша, а тя е от другата? Може би бе по-добре да му пише, когато положението стане по-ясно, по-безопасно. Сега не беше най-подходящото време да разкрива тайната си. Щеше да изчака още малко, макар да се питаше как любовта им ще издържи на такава разлъка. Но трябваше да поеме този риск.
Знаеше, че ситуацията им не е по-различна от тази на хиляди други жени и войници, изправени пред същата дилема. Сега Кали имаше и друга задача - трябваше сама да се погрижи за дома и градините на Далраднор, за да ги съхрани за бъдещето.
Откри, че се разхожда из къщата и докосва стените й с обич. Това бе тяхната крепост и убежище, сигурната опора срещу бедите, които се задаваха. Тук си бе у дома и тук щеше да остане.
46 Старо име на енорията и замъка „Крофърд“, разположен на северния бряг на р. Клайд. - б. пр.
18
Фийби се върна на юг и откри много различна атмосфера в града. Беше пълно с военни; заради спуснатите щори и загасените улични лампи улиците тънеха в пълен мрак, а стъклата на прозорците бяха облепени с тиксо.
Работата по филмите бе намаляла, защото много актьори и техници бяха призовани в армията, но агентът й намери малка роля в нов филм, в който се разказваше какво може да се случи, ако едно село бъде нападнато от парашутисти. Беше мъчителна история и много близка до тайните страхове на всички, но със силен актьорски състав и красив пейзаж щеше да стане поносима.