Пощенската картичка

Каролайн нае дъщерята на един земеделец - Джеси Диксън, за бавачка на Дезмънд. Тя се оказа трудолюбиво момиче, майчински тип, и това даде възможност на Кали да се посвети на местната военна подготовка. „Клетото момче ще бъде заобиколено от предани жени, които ще побърка с капризите си, ако не внимават“, помисли си Фийби.

Женската доброволческа служба запълни част от времето на Кали. Досега никой не бе разквартируван у тях, но беше само въпрос на време. Организираха се клиники за бедстващи, правеха се разпределения на купони за дажбите и на газови маски, на различни принадлежности, които можеха да потрябват по време на война. Каролайн отказа да премести бебето си близо до ужасяващите палатки против газови нападения, предназначени за деца.

- Ще получи кошмари, ако го затворят в подобно нещо - обясни тя.

„Борис Морис“ вече се използваше като временна линейка и с него доставяха различни продукти - даваха й малко количество бензин и умението й да шофира се оказа безценно.

Първият рожден ден на Дезмънд дойде изненадващо бързо. Фийби успя да намери старото конче люлка на Каролайн и го поправи така, че стана като ново. Каролайн го обичаше безумно. То беше голямо, пъстросиво, все още твърде високо за Дезмънд, но го оставиха до прозореца в детската стая, готово за ползване някой ден.

Гледката на красивото конче люлка върна Фийби обратно към нейното детство, когато имаше много по-скромни играчки. И още веднъж се замисли за брат си Тед. Знаеше, че е време да възстанови връзката помежду им. Беше го избутвала на дъното на съзнанието си в продължение на години, но с тази война животът на всички бе крайно несигурен и бе глупаво да отлага повече. Намери адреса му и за да не му даде възможност да й откаже, отиде без предупреждение. Застана на прага му, пренебрегнала правителствените съвети да не се пътува.

Стресна се, като видя колко възрастен и изтощен изглежда Тед. Заболя я при мисълта как той и съпругата му мизерстват в тези задни улички, докато тя живее в такъв лукс.

Той я посрещна с презрение, а не с изненада.

- О, я виж кой дойде, Майската кралица благоволи да посети бедните. - Изгледа я и поклати глава. - Надявам се, че си горда от това, което направи, да изпратиш онова хлапе до вратата ми и да ме караш да ти върша мръсната работа. Дъщеря на Джо, сериозно? Всякакви измислици си дрънкала, но това беше върхът.

- Стига, Тед, не се вълнувай, лошо е за гърдите ти - предупреди го жена му. - Ела и седни тук, настани се. Тя е твойта плът и кръв, мъжо, тъй че се дръж добре! Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Хилда.

- Да, знам. Каролайн каза, че си била много мила с нея. Съжалявам, че не поддържах връзка с вас толкова дълго време.