Пощенската картичка

За всички околни това бе синът на Тоби, роден в законен брак. Слава богу, че имаше венчална халка на пръста си. Това, което Фий не знаеше, нямаше как да я разстрои. Случилото се не засягаше никого, а само нея. Дори Феран не беше част от тази тайна. Щеше да има достатъчно време за откровения, когато успееха да се съберат. Тя живееше за писмата му, но не бе направила никакъв намек за бременността си. Това само щеше да усложни нещата, а Кали се нуждаеше от време, за да се възстанови от Катастрофата в Кайро - КВК, както сега наричаше Тоби. Не се знаеше нищо за местонахождението му, но тя предполагаше, че се спотайва в някой турски бар и планира следващите си схеми.

След като се върна от Египет в любимата прегръдка на Далраднор Лодж, животът с Тоби в Кайро бързо започна да й се струва като далечен кошмар. Възстанови силите си с дълги разходки и спокойна езда. Бебето беше неочаквана награда за всички разочарования и тревоги; неочакван подарък, който принадлежеше на нея и на Далраднор.

Сега имаше две седмици след раждането, за да се възстанови; време, в което да помисли за бъдещето си и да избере име за малкия си принц. Никой нямаше да оспори произхода му и така трябваше да си остане.

- Защо Дезмънд? - Фийби държеше внука си, люлееше го и търсеше очите на Артър или някаква прилика с него. За малко да каже „Сигурна ли си?“, но си прехапа езика точно навреме.

- Просто ми харесва как звучи. Дезмънд Луи Лайънел Лойд-Джоунс. Знам, че е малко по-дълго, но така ми дойде на езика.

Фийби се усмихна. Старият сър Лайънел щеше да е доволен, но защо Луи?

- Не исках да има нищо общо с Тобайъс Обадайя Джоунс, но има толкова много „Джоунс“, че запазих „Лойд“ в името му

- Мислех, че може да има нещо шотландско - предложи Фийби.

- Не, това е името му и той вече е записан, така че още едно нещо от списъка ми е отметнато. Донесе ли шоколад, за да благодарим на сестрите?

Каролайн беше много ефективна със своите поръчки и списъци, седнала в леглото в клиниката като пчела майка. Пишеше пощенски картички, получаваше честитки и подаръци: гащеризончета, плетени жилетки и чорапки. Кити изпрати красив ватиран комплект за старата количка, която бяха открили на тавана. Мима я дезинфекцира и уши нови чаршафи и калъфки за възглавници. Сега всички се бяха подредили в коридора и чакаха „негова светлост“ да пристигне у дома следобед.

Фийби трябваше да признае, че Дезмънд е добре изглеждащ бебок с дълги крайници, с пухкава тъмна коса и сини очи. Каролайн гукаше над бебешката жилетка и бархетената му нощничка, сякаш той бе кукла. Сложи му ръкавички с едно пръстче на ръцете, за да му попречи да си драска лицето. После го уви във финия вълнен шал, който нани Айбел бе изплела, въпреки че зрението й бе отслабнало. Накрая му сложи и бебешка шотландска барета на сини квадратчета, за да завърши тоалета му за прибирането у дома. Дори кралски принц не можеше да бъде облечен по-добре, усмихна се Фийби, когато се отправиха към колата, която ги чакаше, и към градинаря им Бърел, който щеше да ги закара вкъщи.