Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
„Това не може да се случва“, проплака наум Кали, докато чакаше пред входа и се опитваше да не пропусне нито един от завръщащите се пътници. Фериботът от Остенде дойде и си отиде, а все още нямаше и следа от Феран.
Може би го бе изпуснала и той вече се бе запътил към чакащите влакове на път към апартамента. Той имаше адреса, така че щеше да е по-добре да го посрещне там. Кали се върна в Лондон, уморена и разочарована, с надеждата, че Феран ще пристигне всеки момент с някое такси. Беше й горещо, чувстваше се лепкава и се нуждаеше от баня. Жилището изглеждаше хладно и твърде тихо. Синът й вече й липсваше. Какво щеше да прави, ако Феран бе променил решението си? Ами ако майка му бе установила, че тя е омъжена, и бе наложила тираничната си воля? Но имаше и още сто уважителни причини, поради които би могъл да се забави.
След това телефонът звънна и я стресна в самотната тишина, но се обаждаше Фий, за да провери дали е пристигнала благополучно и да й разкаже какво прави бебето.
- Много се радвам, че те хващам - продължи тя и въздъхна с облекчение. - Не трябва да напускаш страната сега. Изглежда, войната ще избухне всеки момент. Вестниците твърдят, че към британските туристи е отправен призив да напуснат континента възможно най-скоро. Срещна ли се с приятеля си?
- Още не. Закъснява. Фериботите са претъпкани, но ще бъде тук скоро - каза Кали, по-скоро за да убеди себе си, отколкото Фий.
Изчака три дни, като се чудеше защо той не звъни или не изпраща телеграма, и точно когато бе изгубила всяка надежда, получи писмо - всъщност набързо надраскана бележка.
Скъпа,
Не мога да дойда. Повикаха ме по-рано в Лил в случай на извънредна ситуация. Изглежда, че ще бъда необходим. Ще ме призоват в армията, ако белгийският неутралитет бъде пренебрегнат. Жан-Люк ме посъветва да се върна в замъка и да се погрижа за маман, която се страхува, че домът ни може да бъде реквизиран, както е станало и преди. Ужасно съм отчаян. Съжалявам, че те разочаровах, но ти си постоянно в мислите ми в този тъжен момент. Ще ти пиша, когато знам повече. Грижи се за себе си, скъпа моя. Върви си вкъщи, в хубавата Шотландия.
Твой вечно любящ, Луи-Феран
Кали бе толкова разгневена, че не можа да заспи. Защо войната разваляше всичко? Какво общо имаше тя с тях? Защо не се бе събрала по-рано с Феран? Да беше забравила всяка предпазливост и да се бе появила пред него с Дезмънд! „Ти, глупава жено, наруга се сама, какво значение има мнението на другите за това кой му е баща?“ Но всъщност имаше значение. Тя знаеше много добре какви бяха тайните около нея самата, а сега правеше същото за собственото си бебе. Паникьоса се при мисълта, че войната ще ги раздели с Феран. Трябваше да му пише и да му каже за сина им, преди да е станало твърде късно.
Крачи из апартамента цяла нощ, докато се изтощи напълно. Гледа през прозорците подготовката отвън, слуша заглавията на сутрешните вестници, които продавачите обявяваха високо по улиците, и предупредителните сирени за въздушно нападение, гледа хората, които тренираха за такава атака и бягаха в търсене на подслон. Не й оставаше нищо друго, освен да се върне у дома, но дори и това бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Кали никога не бе виждала толкова много влакове да заминават от столицата. Последва редиците деца, които мъкнеха пакети, увити в кафява хартия. Застанали едно зад друго на опашка, някои бяха в училищни униформи и с куфари, а други - в палта с увиснали подгъви и с гуменки. Жени бутаха проходилки с бебета, които смучеха биберони, за да не плачат. Видя как майките се опитват да скрият сълзите си, докато махат на децата си за прощаване. Бебетата плачеха, а майките им хлипаха жално, и Кали изпита вина, че се завръща при собственото си бебе.
Влаковите компании бяха претоварени, вагоните - пренаселени, а закъсненията ставаха нещо обичайно. Купетата бяха пълни с войници и моряци, които отиваха на север, към казармите си. Всички поддържаха измамно шеговито чувство на вълнение. За пръв път типичната английска сдържаност бе разтърсена до основи от новината, че не след дълго целият свят ще избухне в пламъци. Мнозина трябваше да пътуват прави от Юстън до Глазгоу или приклекнали на пода в коридорите, а когато локомотивът затрака над Дъглас Мор46, всички светлини угаснаха. Това беше кошмарно и безкрайно пътешествие. Тоалетните се запушиха и вонята на човешка пот се носеше натрапчиво из въздуха. Поне щом стигнеха в Стърлингшър, щяха да са в безопасност, но апартаментът на Фий бе друга история. Кали носеше всички документи и бижута, които успя да намери, в случай на въздушни нападения.