Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
През месеците преди раждането Каролайн се бе научила да шофира и сама си купи малка кола на фирмата „Морис“, подходяща за селските пътища. Опитваше се да планира всичко. Кайро определено я бе променил - от замаяно момиче в решителна млада жена, която сега щеше да се грижи сама за детето си. Фийби я гледаше с истинска възхита и удивление.
Не можеше да не си припомни собственото си потайно пристигане в Далраднор преди години с Марта и бебето, когато носеше бремето на своята срамна тайна под наметалото на мрака. На това място обаче бе намерила само топлина и разбиране. Как би могла да не е благодарна, че след като научи за бременността й, Артър се погрижи семейството му да ги осигури, без значение какво се случи с него самия. Спомни си смразяващата среща с адвокатите, когато Верити и съпругата на сър Лайънел побесняха, щом чуха за детето на Артър и за промяната в завещанието му Сега друго сираче пристигаше в имението, но този път с радостни фанфари. Нямаше да го обвинят за престъпните действия на баща му и името му не трябваше никога да бъде опетнявано заради репутацията на Тоби. Каролайн щеше да го предпази от това, което бе станало не по негова вина, така, както Фийби някога се бе опитала да защити Каролайн от нейния произход. Поне дъщеря й щеше да се справи по-добре от нея. Тук, в Далраднор, без значение какво ставаше в света навън, малкият Дезмънд щеше да бъде на сигурно място.
45 Става дума за Мюнхенското споразумение от 1938 г - договор между Великобритания, Франция, Германия и Италия за предаването на Судетската област от Чехословакия на Германия. - б. пр.
17
Скъпа Кали,
Разделени сме твърде дълго, така че идвам да те взема и да те отведа със себе си. Къде се скри? Забрави ли ме? Защо мълчиш от толкова време? Приех назначение в Лил, в университета, от септември и искам да бъдеш с мен завинаги. Ела в Лондон, за да уточним нещата.
Луи-Феран
Кали знаеше, че тази покана ще дойде някой ден, но не беше готова да отведе Дезмънд в шато „Грутен“, където щяха да бъдат подложени на строга критика. За нея и за Феран беше по-добре да прекарат известно време сами в Лондон и едва след това щеше да представи бебето на баща му тук, в Шотландия.
Скъпи Феран,
Ще дойда да те видя в Лондон. Толкова много неща искам да споделя с теб. После бихме могли да се върнем тук, в Далраднор, където много хора искат да се запознаят с теб. Нямам търпение да бъдем отново заедно. Толкова много неща пропуснахме, трябва да обсъдим някои важни въпроси насаме. Кажи ми кога пристигаш и ще бъда там, за да те посрещна.
Твоя любяща, Кали
- Имаш ли нещо против да останеш малко по-дълго? - попита тя Фий, знаейки, че няма да й откаже. - Феран идва в Лондон и бих искала да го видя отново. - После добави: -Предпочитам да бъдем сами няколко дни...
Гласът й заглъхна и тя усети, че се изчервява.
- Разбира се, че нямам. Видях лицето ти, когато това писмо пристигна. Не трябва да допускаш онази жена да се меси в отношенията ви.
Беше сладко как Фий инстинктивно бе почувствала, че графинята е злобен дракон, който трябва да бъде прогонен.
- Не се притеснявай, Феран ще се погрижи за майка си. Искам да го видя отново. Ако не беше той в Кайро... - Кали се умълча. - Трябва да проверя какво става между нас. Кайро предразполага към страст. Тук, на север, в студа и дъжда, може би няма да изпитваме същото.
- Колко си разумна - усмихна се Фий. - Няма нищо лошо в това да си починеш малко от бебето. То няма да осъзнае, че си заминала, а аз познавам графика му. Мима е негов роб. Толкова се радвам, че чувстваш, че можеш да ми се довериш за него. От много време не съм имала нищо общо с деца. - Спря, защото предусети какъв ще е коментарът на Кали. - Тогава, по време на войната, беше различно.
- Знам, Фий.
Майка й се опитваше да компенсира всички някогашни отсъствия. Идваше често, прекарваше много време през лятото в старата къща, наслаждаваше се на спокойствието и градината. Разхождаше се из стаята с Дезмънд на ръце, когато той плачеше от коликите, пееше му стари вариететни песни. Отскачаше до Лондон само за няколко седмици; оставяше Кали да се наслади на летните концерти и събития, а самата тя буташе количката на бебето из селото; фукаше се с него пред магазинерите, слагаше го в импровизирана люлка на гърдите си и го разхождаше така покрай брега на езерото в шарената сянка, докато му пееше старата фламандска приспивна песничка на Марта Slaap, kindje, slaap... Но бебето най-много обичаше „Песента за небесната лодка“, на която винаги отваряше очи, докато Фий го люлееше.