Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Кали имаше чувството, че през тези няколко месеца на изолация е събрала сили в себе си, за да продължи през следващия етап от живота си. Някъде там, встрани, беше обещанието за живот с Феран във Франция. Как щеше да реагира той на новината, че има син, който носи част от името му? Как можеше да не обожава сина си, когато разбере, че той е доказателството за тяхната любов под слънцето на Кайро? Не искаше да се изправя пред въпросите на графинята, особено след като бе установила, че дори още не е разведена, а е в някакво висящо положение след изчезването на Тоби. Ако той не се върнеше, Кали щеше да е свободна да се омъжи повторно едва след седем дълги години.
В случай че Феран не приемеше това положение, тя щеше да отгледа детето си сама, както бе направила Фий, и той нямаше да участва във възпитанието му. С всеки миг, който прекарваше с Дезмънд, неговата усмивка и ръчичките му очароваха Кали все повече. Беше й трудно да го остави дори за седмица, но срещата й с Феран бе твърде важна, за да я пропусне.
Кали започна подготовката си за Лондон с дълго отлагано посещение на известния фризьорски салон „Келвинсайд“ за нова прическа. Там отказаха да й направят трайно къдрене и вместо това отрязаха доста късо гъстата й коса и подвиха краищата навътре. Нямаше нищо ново в гардероба си, а фигурата й бе леко наедряла, затова си купи нова рокля и обувки от магазин на Сошихол стрийт. След това пи следобедния си чай в киносалона, докато гледаше „Магьосникът от Оз“ Странно й беше, че не трябва да се втурва да храни Дезмънд, но искаше да се увери и че ще има време да се снабди с копринено бельо. Вълнуваше се, че скоро ще бъде отново в прегръдката на Феран.
На 26 август Кали взе влака на юг, за да се настани в апартамента на Фий на Мерилебон хай стрийт. След това щеше да вземе влака за Дувър, за да посрещне Феран от ферибота от Остенде. За пръв път от много време не мъкнеше чанта с пелени и бутилки, одеяла и бебешки играчки. Още на Централната гара в Глазгоу усети атмосфера на въодушевление, примесено с безпокойство. Хората бяха в неспирно движение, а когато пристигна в Лондон, с изумление видя струпани покрай сградите чували с пясък и предупредителни знаци за въздушни нападения. Вестниците, които бе чела във влака, бяха пълни с разкази за германската армия, която била струпана на границата с Полша само преди няколко дни. Да не би това да означаваше, че Великобритания ще влезе във войната с Германия и Русия?
Когато Кити се отби да я види, Кали я обсипа с въпроси.
- Какво става тук?
- Не слушате ли радио? - скастри я Кити. - Организираме евакуацията на пациенти в болници извън столицата в случай на... - Тя се смълча. - Виж, дори не си помисляй да напускаш страната. Балонът може да се спука всеки момент.
- Но със сигурност не може да ни засегне, нали? Феран е тръгнал насам от Франция.
- Чембърлейн каза през март, че ако Полша бъде нападната, ние не можем да стоим настрани и да чакаме да ги завладеят. Хиляди деца от града са евакуирани във вътрешността на страната. „Излишните гърла за хранене“, така ги наричат. Съжалявам, че съм приносителят на лошите новини, но трябва да се прибереш вкъщи, в случай че има въздушно нападение - нареди й твърдо Кити.
Сърцето на Кали се сви. Смятала бе, че всичко това е блъф и след Мюнхен отново ще има мир, но леля Кити не преувеличаваше. Не беше в неин стил. Когато тя си тръгна, Кали пусна радиото и изслуша всички информационни бюлетини. Говореше се за опашки по пристанищата от двете страни на Ламанша. Почиващите за празниците се връщаха от континента с истории за бягащи бежанци и паника. Въпреки всичко Кали реши, че ще отиде в Дувър, за да посрещне любимия си, без значение колко време щеше да им е нужно, за да се съберат отново.
Влакът беше пълен с чужденци на път за дома. Тя слушаше ромона на френските семейства и се показваше през прозореца при всяко забавяне, когато отбиваха встрани, за да минат военните транспортни влакове. Пристанището на ферибота под големите скали бе претъпкано с пътници, които чакаха за билети и мъкнеха насам-натам куфари и уморени деца. Опашката от коли, чакащи да се качат на ферибота, се виеше надолу по хълма. Кали наблюдаваше пристигащите кораби, които сякаш разтоварваха цялото човечество, стотици хора, изсипващи се един след друг по подвижните мостове.
- На другата страна цари пълен хаос - извика един мъж към тези, които чакаха на опашка, за да се качат на борда. - Зарязахме колата си там. Дори трюмът е пълен с пътници.