Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
- Аз искам да го видя! - рече Шеломит. - Той обича ли жени?
- Не знам. Той е в Цезарея с Учителя. След два деня ще дойдат тук.
Додето момите говореха тихо помежду си и се подсмихваха, в хижата влезе непознатият рибар и каза, че Мириам от Мигдол ги чака отвън, край езерото.
- Защо не дойде? - запита Шеломит. - Кажи й да дойде при нас!
Но Андреас бар Йона забрани с движение на ръката и рече:
- В тази хижа тя не трябва да влиза: така е казано! Идете при нея сами!
VII
„...Вие търсите свидетелство за Мешиах в гла- визните на Закона и стълповете на Пророците: затова ви презирам!
Онзи, когото бихте назвали Мешиах, трябвало да носи образа, набелязан от вашите мъртви книги. Вие го търсите тъй както лихоимец търси своя длъжник - в чъртите на паметна дъска.
Ала не прозряхте ли едрата лъжа на своите пророци?
Чуйте тогава истината - и вижте позора на своите надежди!
Иакоб бе предрекъл, а Моше записал преди години: “Не ще се вземе жезълът от ръката на Иехуда, нито ще се лиши от цар потомството му, додето дойде Обещаният - а Той е надежда на вси племена." Вашият патриарх в тези думи изрече своята слепота, защото ви предсказа вечно царство - до дните на Мешиах: той каза, че жезълът на Иехуда не ще падне от рьката му - и чужди цар не ще сложи сандал върху главите ви, додето не дойде Мешиах.
Но три пъти оттогава Иехуда пада под чужда власт - и три пъти тугин грабва жезъла му. Иокайахим147 бе ваш сетен цар - и Бабелон плени народа ви заедно с цар и велможи. При Цедекиас148 враговете разсипаха Свещения град и разрушиха храма, като изнесоха оттам всичко скъпо. Кнеус Помпеус149 отново взе подир години града, а Социус ви сложи ярем. Питам ви: преди кое от тези три робства се роди Мешиах, щом вашият пророк казва, че не ще падне жезълът на Иехуда, доде не дойде Обещаният? И защо чакате още своя Мешиах, щом вярвате в древното пророчество? Нали робство не ще има, доде се не роди Той? А ето: вие преживяхте нощта на три робии, вие сте и днес роби - а Мешиах се не роди ни преди първото робство, ни - преди второто, нито - преди сетньото.
Погледнете се: вие дъвчете като беззъби старци лъжливите слова на древни скъдоумци - и като молеп-сани от безумие повтаряте: „Истина е, истина е: не ще падне жезълът от ръката на Иехуда... доде се не роди Обещаният!" Вие вярвате само лъжи, защото сънливият ви ум търси дрямка.
Да бе излязъл Син Божи с лъжи пред вас и с измамна чудеса, и със сладки приказки, за да приспи вашата клюмнала душа - вие бихте разбили света за Него, защото ви трябва цар лъжец и вожд измамник.
Ала Аз ви казвам истината - а вие нямате уши за истини!
Та кой е вашият Мешиах?
И кого чакате вие?
Вие чакате човек досъщ като вас - измамник, лакома лихоимец и лицемер: това са знаците на вашия Мешиах. Ала щом такъв Мешиах чакате, знайте, че вие сте до един пророци, царе и съдници - знайте, че всеки от вас е Мешиах!
Мешиах ще дойде да ви каже думи, които друг не знае. Той ще ви каже притчата за Морето на Смъртта.
Чуйте, синове земни, притчата за Морето на Смъртта!
...Печално е това море. Водите му са черна смола. Тежко и мудно се извиват тези води - както се вие бръчка по лицето на старец. Там няма буря: има вечно скръбно разклащане от бряг до бряг. Там вятърът се възправя като каменна стена - и над морето се топят лъчите на жестоко слънце. От бреговете му се издигат голи варовити скали - сиви, напукани, прашни. Те се възвиват нагоре като стръмни стъпала и npeчат на облаците да слязат над морето.
Там никога не вали дъжд.
Там никога не капва роса.
Безплодни и пусти са бреговете на това страшно море. Във водите му няма риба: там нищо не живее. Само късно презнощ из черните талази надигат рошави глави космати бесове. Те дебнат съня на човека и му пращат зловонни видения.
А денем вълните изхвърлят по черния пясък люспи горчива сол и тъмна смолестта пяна.
Две реки се втичат от две страни в морето, без да му влеят живот: разбирате ли това?
Под вълните на това море почива пепелта на два умрели града, дето дълги векове са царували Грехът и Позорът. Кога се разиграе буря (то става много рядко), вълните се бият о канарите като огромни гневни чукове.
...Знаете ли това море?
Чули ли сте за това море?
-То е Морето на Смъртта.
Не сте ли примирали под жестоките удари на тези разярени чукове? Не сте ли сещали в гърлото си горчилката на тази черна сол? Не се ли е потърсвала душата ви сред знойното мълчание на това мъртвило?