Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Но още преди да хукна натам, острието на жертвания кинжал вече бе политнало към гърдите на мъжа. Ритуалът се повтори, олтарът рухна и всичко изчезна по познатия начин. Когато стигнах, не заварих нищо, което да говори, че на това място се е случило нещо необичайно.
— Какво ще кажеш? — попитах Фракир.
„Същите сили като предишния път, само че някак обърнати.“
— Но защо? Какво става тук?
„Среща на силите. Лабиринта и Логрус се опитват да си пробият път насам и да достигнат до това място поне за малко. Жертвоприношенията, които видяхме, би трябвало да им помогнат да отворят нужните проходи.“
— Защо им е да идват тук?
„Заради неутралната територия. Напрежението, което съществува между тях от незапомнени времена, е започнало да се променя едва доловимо. От теб се очаква да промениш по някакъв начин баланса на силите в нечия полза.“
— Изобщо нямам представа как бих могъл да го направя.
„Когато му дойде времето, ще разбереш как.“
Върнах се на пътеката и тръгнах по нея.
— Случайно ли се озовахме тук точно преди да започнат жертвоприношенията? — попитах аз. — Или те се състояха именно защото ние се появихме в кръга?
„Жертвоприношенията трябваше да бъдат направени в твое присъствие. Ти си пресечната точка.“
— Мислиш ли тогава, че мога да очаквам…
Иззад един голям камък вляво от мен се появи мъж и се изсмя тихо. Ръката ми тутакси се озова върху дръжката на меча, но мъжът беше невъоръжен и освен това се движеше бавно.
— Говориш си сам. Не отиваш на добре — отбеляза той.
Беше като фреска в черно, бяло и сиво. Приближи се и забелязах, че сивият оттенък по фигурата му е само игра на светлината, което означаваше, че странният непознат можеше съвсем спокойно да е жрецът от първото жертвоприношение, но не можех да преценя дали е така. Който или каквото и да беше той, не изгарях от желание да се запозная с него отблизо.
Затова просто свих рамене.
— Ще се почувствам доста по-добре, щом открия табелката с надпис „Изход“ — казах аз и го подминах.
Той сложи ръка на рамото ми, завъртя ме към себе си с невероятна лекота, изсмя се отново и каза с нисък, добре овладян глас:
— Трябва да внимаваш с желанията на това място. Тук те понякога се сбъдват. И ако случайно решиш, че надписите „Изход“ и „Край“, да речем, означават едно и също, тогава… Пуф! И от теб може и да не остане нищо! „Пуф“ — и се превръщаш в бяло облаче. Такива ми ти работи. Едно малко недоглеждане и можеш да се озовеш в ада вместо в рая.
— Вече съм бил там — отвърнах аз — и познавам добре пътя.
— Я виж ти! Твоето желание наистина се изпълни! — отбеляза той и в лявото му око проблесна отразена мълния. Въпреки че се въртеше и правеше какви ли не физиономии, така и не можех да видя другото му око.
— Ето там — довърши непознатият и посочи с пръст.
Погледнах и видях, че върху напречната плоча на един каменен долмен свети надпис „Изход“, досущ като онези, които могат да се видят в хавата или театрите.
— Прав си — казах.
— Ще минеш ли през него?
— А ти?
— Не виждам смисъл — отговори ми той. — Вече знам какво ще намеря от другата страна.
— Какво?
— Онова, което е от другата страна.
— Много остроумно.
— Ако някой поиска нещо и след това обърне гръб на изпълненото желание, това може да накара Силите сериозно да се вкиснат.
— Информацията ти от първа ръка ли е?
Разнесе се стържещ звук, придружен от няколко прещраквания. Изминаха няколко секунди преди да разбера, че той скърца със зъби. Подминах го отново и се отправих към светещия надпис. Щеше ми се да го огледам по-отблизо.
Да, беше долмен. Два изправени камъка, върху които бе поставена загладена плоча. Вратата, която образуваха, беше достатъчно висока, за да премина през нея, без да се навеждам. Все пак правоъгълникът, който тя очертаваше, ми се стори доста мъгляв…
„Ще преминеш ли, шефе?“
— Защо не? Това е един от малкото случаи в моя живот, в които съм се чувствал незаменим.
„Не бъди прекалено самонадеян…“ — започна Фракир, но аз вече бях тръгнал.