Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
„Сигурно грешиш.“
„Не греша. Тогава все още нямах собствено съзнание, но затова пък паметта ми беше безпогрешна. И двете фигури представляваха триизмерни конструкции от сегменти на Лабиринта.“
„И за какво му е на Лабиринта да създава подобни чучела?“
„Аз бях дотук. На този въпрос ще трябва да си отговориш сам.“
„Щом Еднорога и Змията са намесени, предполагам, че Лабиринта би могъл да има пръст в цялата история.“
„Вече знаем, че Логрус определено участва.“
„А когато Корал изчезна, ми се стори, че Лабиринтът има свой собствен разум. Да речем, че е така. Нека освен това предположим, че той наистина може да създава такива «конструкции». В такъв случай, това ли е мястото, където е искал да ме накара да отида? Или Коруин ме е отнесъл другаде? И какво точно иска Лабиринтът от мен?“
„Завиждам ти за способността да свиваш рамене“ — отговори Фракир. — „Въпросите ти май са риторични?“
„Долу-горе.“
„Усещам прилив на нова информация. Сигурно нощта е изтекла.“
Скочих на крака.
„Това означава ли, че мога да ям?“
„Мисля, че да.“
Веднага се размърдах.
„Макар да нямам кой знае какъв опит в тези неща, се чудя, дали да се прескача по този начин един олтар не би могло да се приеме за светотатство“ — изкоментира Фракир.
Червените пламъчета потрепнаха, докато прелитах край тях.
„Дявол да го вземе, та аз дори не знам чий олтар е това“ — отвърнах й аз.
Подът потръпна леко, след като вдигнах съда с вода и отпих една голяма глътка. Задавих се.
„Опаа… Като че ли имаш известно право.“
Взех съда и парчето хляб, заобиколих внимателно олтара, преминах покрай вкочанения гном и седнах кротко на пейката до задната стена. После хапнах и утолих жаждата си възможно най-бавно.
„Какво следва сега?“ — попитах след известно време. — „Ти спомена за някаква нова информация.“
„Бдението ти приключи успешно“ — каза Фракир. — „Сега трябва да си избереш броня и оръжие, след което ще преминеш през една от вратите на тази стена.“
„През коя по-точно?“
„Едната е вратата на Хаоса, а другата вратата на Реда. За третата не знам нищо.“
„И как да преценя кое от решенията ще е най-добро за мен?“
„Мисля, че пътят ти към две от вратите ще бъде блокиран, за да можеш да минеш само през най-подходящата от трите.“
„В такъв случай значи нямам избор.“
„Според мен всичко зависи от това какво снаряжение ще си избереш преди това.“
Довърших къшея хляб и отмих последните трохи с остатъка от водата. След това се изправих.
„Ами… да видим какво ще направят те, ако не избера нищо. Жалко за гнома.“
„Той знаеше какво прави и какъв риск поема.“
„Де да можех да кажа същото за себе си.“
Приближих се към вратата вдясно, тъй като тя беше най-близо. Тя водеше към светъл коридор, чийто стени ставаха все по-ярки и по-ярки, докато накрая всичко в него се сля в едно. Продължих напред. За малко да си счупя носа. Все едно че се блъснах в стъклена преграда. Логично. Далеч не бях убеден, че именно това е моят избор.
„Съветвам те да не подценяваш правилата на играта до такава степен“ — отбеляза Фракир.
„Добре.“
Насочих се към средната врата. През нея също се виждаше дълъг коридор, този път сив на цвят. Въпреки че гледката беше малко по-нормална, не можех да различа нищо друго освен стени, таван и под. Протегнах ръка и установих, че входът не е блокиран.
„Като че ли това е вратата“ — каза Фракир.
„Може би.“
Отидох до последната врата. Нейните очертания бяха изпълнени с непрогледен мрак. Проверих внимателно за някакви скрити бариери, но не открих нищо.
„Хм. Изглежда все пак имам някакъв избор.“
„Странно. Не разполагам с никакви инструкции по въпроса.“
Върнах се при средната врата и пристъпих напред, но чух някакъв звук зад гърба си и се обърнах. Гномът бе седнал и се хилеше. Опитах се да изляза навън, но пътят ми вече бе блокиран. Изведнъж картината на параклиса се смали, сякаш бях всмукан отнякъде.