Вещиците от Йист Енд [bg]

Глава двайсет и девета

Съпруг и съпруга

За последен път Джоана посети университета в Западен Кънектикът преди много години, когато Ингрид се дипломираше. Само на няколко часа път от Норт Хемптън, в онзи ден разпръснатите сгради на колежа изглеждаха празнично — със сини развети ленти над централната сграда. Дворът беше пълен с випускници със зачервени страни, облечени в черни мантии и с четириъгълни шапки на главите, които размахваха червени пръчици, украсени с ленти с цветовете на университета. О, беше толкова горда в този ден! И нервна, разбира се, от мисълта за срещата със съпруга си, който за щастие се държа на разстояние. Ако Ингрид разбереше, че учи в същия университет, в който преподава баща й, щеше да я намрази за това, че не й го е казала. Затова Джоана принуди съпруга си да си вземе четиригодишна отпуска, докато дъщеря им не завършеше университета.

Премина по пътеката между готическите сгради. Всичко изглеждаше така, както и преди — варовик и бръшлян.

— Извинете — обърна се тя към първия срещнат младеж. — Бихте ли ми помогнали да намеря професор Бошан?

Само защото не беше говорила със съпруга си през по-голямата част от века, не означаваше, че не знае какво се е случило с него, когато е далеч от нея. Следеше го постоянно още от момента на тяхната раздяла. А това никак не беше трудно. Знаеше, че прекарва по-голяма част от времето си покрай брега на океана, но когато работата замря, той се отказа от риболова и се отдаде на работата си на университетски професор. Преподаваше тук вече доста години и беше цяло чудо, че никой не е забелязал колко е стар всъщност. Най-вероятно и той използваше същото заклинание като нейното, когато се засели за постоянно с дъщерите си в Норт Хемптън. Това им даваше спокойствие, а и така не предизвикваха любопитството на съседите си.