Вещиците от Йист Енд [bg]

Както и всеки друг ден Ингрид паркира колелото си на обичайното му място и го заключи. Велосипедът на Хъдсън вече беше там. Вратата беше отворена, осветлението — включено, а библиотеката изглеждаше блестяща и подредена.

— Добро утро — поздрави весело Ингрид и се запъти към бюрото си.

— Добро да бъде — прозявайки се отвърна Хъдсън.

— Привет, Ингрид! — добави Табита с усмивка. Беше бременна във втория месец, но се наслаждаваше на всичко, свързано с новото си състояние — от сутрешното гадене и невъзможността да хапне нищо друго, освен чай с крекери, до леко подпухналото си лице.

От страна на Кейтлин нямаше нищо друго, освен пълна тишина. Ингрид нито й обърна внимание, нито дори се разтревожи, защото не гореше в очакване на драматичната част на любовната среща. Миналата седмица трябваше принудително да изтърпи непрестанното бърборене на Кейтлин за това, как с Мат плануваха далечен романтичен уикенд със закуска този месец в Мартас Винярд23. Кейтлин сподели с Хъдсън и Таби подробности за бельото си, чаршафите, шампанското… Хъдсън се забавляваше, докато измисляше модел на бански за Кейтлин, едва прикриващ зърната на гърдите й, а Табита даваше сериозни указания за използване на лубриканти и разни други еротични приспособления — от белезници, вериги и метални пръстени, до електронни играчки и приспособления.

Права беше да мисли за напускане. Или трябваше да уволни Кейтлин, за да може да остане? Определено нямаше да успее да изкара още един подобен ден в офиса в такава обстановка. И защо всички са едва ли не заети с изпращането на тази лекомислена девица в любовна нирвана, радостно размахвайки презервативи вместо знамена?

Когато Кейтлин излезе от стаята, Ингрид написа на Хъдсън: „Какво става с нея?“

Той се обърна с насмешка на лицето. Направи й знак да затвори вратата и прошепна:

— Още ли не си чула?

— Да чуя какво? — попита Ингрид.

— Романтичният уикенд в Мартас Винярд не се е състоял!

— Какво каза току-що?

— Ти май си си тръгнала по-рано вчера…

— Явно!

Табита погледна през рамо, след което започна:

— Мат дойде вчера следобед, както обикновено. Видях ги да спорят, а после той се качи на колата си и си тръгна. Попитах я какво става, а тя отговори, че всичко е свършено. Мат е отменил резервацията им, защото трябвало да работи по случая с изчезналото момиче, ти знаеш, Моли Ланкастър. Съжалявал, но между тях не се получавало въпреки усилията му. Не изпитвал чувства към нея.

— О, боже — успя само да пророни Ингрид.

— Представяш ли си?

— Горката Кейтлин! — Ингрид наистина изпитваше съжаление към момичето. Макар и малко. Знаеше колко е трудно, когато харесваш някого, да разбереш, че той не те харесва.