Вещиците от Йист Енд [bg]

След като слезе от яхтата, Фрея изпита нужда да се разходи, за да проветри главата си. Не искаше да мисли за Килиан и затова просто безцелно се разхожда няколко часа. И се озова в центъра на Норт Хемптън, близо до полицейския участък — малка сграда в близост до кметството. И понеже вече беше тук, реши да попита дали няма някакво раздвижване по делото за изчезването на Моли Ланкастър. Или да предложи помощта си, като поговори с онези момчета например… Категорично отхвърляше мисълта, че коктейлът, приготвен от нея, има нещо общо с изчезването на Моли, но започваше да изпитва съмнения дали не се е получила някаква грешка в нейната магия. И затова искаше да разбере, дали може да помогне. Сигурна беше, че момчетата нямат нищо общо със случая на Моли, но бе сред малцината, които вярваха в невинността им. Останалата част от хората в града дори се ядосваха на градския прокурор, че обвинените младежи получаваха доста преференции, защото някои от тях произхождаха от заможни семейства.

В полицейският участък както винаги цареше пълен хаос.

— Привет, Фрея — приветства я с широка усмивка Джим Люис, един от патрулите и в момента дежурен. — Какво става?

— Минавах от тук и реших просто да отскоча и да попитам какво става със случая на Моли?

— Ами… нямам право да говоря за този случай.

— Не можеш или не искаш, Джим? Хайде, стига. Това съм аз! Нали помниш как ти помогнах да откриеш онзи крадец на велосипеди? — подмаза се Фрея.

— Зная, момиченце… Но сега случаят е различен.

— Какво става там? — попита Фрея, забелязала насъбраните полицаи около бюрото на Мат Нобъл. — Това Корки Хатчинсън ли е? Нима нещо се е случило с Тод?

— Наистина не мога да ти кажа, Фрея — Джим нетърпеливо потропваше с пръсти по бюрото. — А колкото до случая Ланкастър, ще ти кажа нещо: изглежда, че един от студентите смята да направи признания. Скоро ще има арестуван, можеш да ми вярваш.