Вещиците от Йист Енд [bg]

Джоана лесно намери кабинета на съпруга си, но асистентът му вежливо й съобщи, че професорът не идва тук всеки ден. И после я посъветва да го посети в дома му, който се оказа в близост до университетското градче. След няколко минути тя намери скромната, добре изглеждаща сграда. Портиерът веднага й отвори вратата, след като Джоана се представи като съпругата на професора. Апартаментът му беше на първия етаж.

— Ехо, има ли някой вкъщи? Аз съм, Джо.

Почука на вратата, преди да я отвори, но забеляза, че е открехната. Пристъпи навътре. Беше малка, едностайна квартира и Джоана се изненада от това, което видя. Малката стая повече приличаше на монашеска килия. Имаше легло, върху което лежаха сгънати одеяла. В отсрещния ъгъл — хладилник с размерите на шкаф, а до прозореца стоеше бюро, върху което имаше само няколко фотографии — снимка на Ингрид от завършването на университета, вероятно тайно направена от него, и друга на Фрея от времето, когато снимката й често се появяваше върху обложките на списанията, когато живееше в Ню Йорк. Джоана почувства пристъп на тъга и съжаление.

А някога бяха толкова щастливи! Истински щастливи в брак, който беше далеч от идеалния — вечно спореха един с друг, както го правеха всички нормални двойки. Имаше остри пререкания, пристъпи на гняв и буен темперамент. Той не беше от търпеливите, а тя беше също толкова упорита, колкото него. И ако не беше онзи проклет съдебен процес, най-вероятно все още щяха да бъдат заедно. Ако той само беше изпълнил молбата й, може би сега нещата щяха да бъдат съвсем различни… „Но защо мисля за това сега?“ — запита се Джоана. И двамата не можеха да направят нищо, което би могло да спре онова, което се случи. Нищо не можеше да заличи момента, когато мостът се разруши и те се оказаха в капан по средата между двата свята. А за да останат тук, трябваше да следват законите на обитателите му, без право да се намесват в земните дела.