Вещиците от Йист Енд [bg]

Безизходно положение

Фрея гледаше как Килиан внимателно поставя телефона обратно. Не можеше да се нагледа както на красивия му профил, така и на ясно изразените мускули на гърба му. Постави длан върху кожата му. Просто не можеше да спре да го докосва. Прекараха цялата вечер, дарявайки си удоволствие един на друг, като опитваха нови и все по-възбуждащи варианти на така познатия любовен танц. За кратък миг Фрея се притесни, че Килиан изобщо не се умори и беше все така жаден за нея. Никога не беше срещала мъж, който да й е равен по възможности и издръжливост. Свършваха само за да започнат отново след няколко минути — невинно докосване с ръка или крак, допир или споделен дъх… и всичко се повтаряше отново. Фрея установи, че пак е гладна за него въпреки всички онези чувства, които той я накара да изпита в обятията му тази нощ. Кожата му беше гладка, когато я докосваше, както и всичко останало в него. Просто идеален — никакви неравности, недостатъци или белези — навсякъде имаше само кожа, покрита с равен златист загар.

Бяха в каютата на яхтата му „Дракон“. Съдейки по нахлуващата през илюминаторите ярка дневна светлина, сигурно беше много късно следобед. Кой ден е днес? Фрея изобщо не беше сигурна. Как само изтичаше времето в прегръдките на Килиан. Изобщо не забелязваше. Минутите и часовете й се изплъзваха и тя дори нямаше ясни спомени за това, какво правеха заедно, когато не бяха в леглото, разбира се. А точно постелята бе мястото, което Фрея мислеше, че няма да напуснат никога. Вратата се затваряше херметически, а те не бяха излизали от каютата няколко дни. Фрея дори успяваше да им приготви някаква храна с онова, което намери в хладилника в малкия камбуз. Но в каютата, вместо да мирише на пот, секс и готвено, въздухът беше чист и свеж. Като затвореше очи, Фрея дори усещаше аромата на смола и цъфнали полски цветя. Интересно, защо Килиан живееше на лодката, а не във „Феър Хейвън“, който определено разполагаше с достатъчно спални? Откакто пристигна, Гарднър-младши беше избрал лодката за свой дом.

— Кой беше на телефона? — попита Фрея, освобождавайки ръката си.

— Сестра ти — отвърна той, облягайки се на възглавницата с ръце под главата и замислен вид. Тъмен кичур коса падна на лицето му, закривайки едното му око и той нетърпеливо го отмести.

— Ингрид ли? Какво искаше? — изправи се на лакът Фрея и го погледна.

— Дадох й архитектурните планове на имението преди време, защото тя ги поиска за изложбата. Изглежда, чертежите са изчезнали — обясни й Килиан. — Тя не го каза направо, но съм сигурен, че съм прав.

— Какво има в тези чертежи? Бран също пита за тях преди няколко дни — каза Фрея, издърпвайки нишка от чаршафа. — Ингрид му разказа, че е открила нещо скрито в дизайна на „ключовете“ върху чертежите. Някакъв код, който тя мисли, че почти е разгадала и който е свързан с някаква древна история. — Фрея се усети, че забърбори в старанието си да смени темата — не искаше да говори за Бран, когато е в леглото с Килиан.