Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Вещиците от Йист Енд [bg]
Вещиците от Йист Енд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещиците от Йист Енд [bg]

Электронная книга - «Вещиците от Йист Енд [bg]». Краткое содержание книги:

В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан — Джоана и двете й дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна — те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии… Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си — забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си. Но тяхна стихия винаги са били… магиите. Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да „вижда“ в бъдещето и умее да връзва възелчета, които помагат за всичко — от безплодие до изневяра. А непокорната Фрея може да ти забърка невероятен елексир, който ще облекчи страданията и ще ти върне любовта. В продължение на векове и трите стриктно са спазвали наказанието си, подтискайки магическите си способности. Само че на Фрея това се отдава все по-трудно — годежът й с Браян Гарднър наближава, а тя има сложна романтична връзка с неговия брат, Килиън. Скоро Джоана и Ингрид също се сблъскват с неочаквани дилеми и трите жени разбират, че няма да могат още дълго време да потискат способностите си. Затова вадят вълшебните си пръчици, изтупват праха от древната книга със заклинания и започват да помагат на всички, които имат нужда от малко и невинно вълшебство в живота си. Но лошите предзнаменования не закъсняват. Тъмните и тайнствени сили на злото се опитват да унищожат Норт Хемтпън, който държи заключена портата между двата свята — на боговете и на хората. Затова и на трите ще им се наложи да използват цялата мощ на магията си, но забраната все още тегне над тях и те ще имат нужда от помощ в борбата срещу невидимото зло…
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 100
Перейти на страницу:

Телефонът иззвъня отново и тя машинално го вдигна, мислейки, че Бран отново ще я уверява в любовта си.

— Фрея — гласът на Килиан прозвуча в ухото й, нисък и дрезгав. Не бяха разговаряли от онзи див празничен уикенд, прекаран заедно. — Сбърках ли нещо? Не отговаряш на обажданията ми! Липсваш ми. — Гласът му подейства като балсам на разбитото й сърце. А може би й е било предначертано да бъде с Килиан? И ако не направеше нещо, никога нямаше да узнае дали е така. И ако трябваше да бъде честна към самата себе си, той също й липсваше.

— Добре съм! Веднага ще дойда — и Фрея изтри сълзите си.

Умори се да се чувства виновна! Бран беше далеч. Тя знаеше, че той има работа, която е важна за него и която трябва да свърши, но не можеше да сдържи раздразнението си. Може би имаше причина всичко да се случва така. Може би нещата не са били наред още преди Килиан да се появи.

Защото, наслаждавайки се на всичко, което й се случи през това лято с Бран и Килиан, тя се почувства като част от голяма история. А любопитната и безразсъдна част от Фрея — онази, която пиеше много, флиртуваше и разбиваше милион сърца още преди закуска — искаше да види как ще завърши всичко това най-накрая.

Глава двайсет и осма

Тайната врата

Ингрид огледа празната бална зала в „Феър Хейвън“ и с наслада протегна крака. Когато летеше, мускулите й винаги се схващаха, особено когато беше във формата на грифона Оскар. От същото се оплакваше и Фрея, когато приемаше формата на котарака Зигфрид, а Джоана — на гарвана Гили. Оскар беше част от нея и затова тя лесно можеше да приема формата му, но го правеше изключително рядко и то само когато го налагаха особени причини. Още по време на празника по случай годежа на Фрея, Ингрид забеляза, че горните прозорци на балната зала са винаги отворени. И сега, преди разсъмване, предполагайки, че всички в къщата спяха дълбок сън, влетя през единия от тях. Можеше да вземе и летящата си метла, но си спомни неразумната постъпка на Джоана от преди няколко дни. Тя беше забелязана и в новините съобщиха за НЛО, видяно над града им. Затова Ингрид предпочете много по естествен начин на придвижване — във формата на животно. Вещиците имаха много начини за придвижване, но Ингрид предпочиташе най-естествения — да се издигне във въздуха и да полети към небесата, докато магията й поддържаше тялото й високо над земята. Летящите метли използваха като център за равновесие при приземяване, като котва, която ги задържаше на земята.

Вече влязла, Ингрид изпрати съобщение по електронната си поща.

„Вътре съм.“

„Добре. Носиш ли чертежите?“

„Да.“

„Чудесно! Иди в центъра на балната зала и погледни за нещо различно.“

Беше прав. Имаше нещо различно в знака, изобразен на чертежа. Приличаше на малък диамант, чиито страни сочеха към стените. „Ключът“ беше обкръжен от странни калиграфски символи. Една от страните на диаманта изглеждаше крива. Това можеше да се дължи на небрежна грешка на художника, но Ингрид се вгледа внимателно. Върхът на диамантът в този ъгъл беше само малко по-дълъг от останалите, но ясно сочеше десния ъгъл на чертежа. Тя вдигна поглед и бързо откри нужните стена и ъгъл. Беше вълнуващо да усети как един абстрактен чертеж на едно пространство прави връзка с действителността.

„Намерих стената.“ — написа тя.

„Почукай върху нея и ми опиши звука.“

Като режисьор тя почука по стената, която издаде тежък и кух плътен звук.

„Звукът е кух и кънтящ, сякаш зад нея няма нищо.“

Ингрид знаеше, че обикновената стена издава по-плътен и по-тежък звук.

„Какво да направя сега?“

„Погледни какво има зад стената.“

Ингрид излезе и след малко се върна с железен лост, който намери в гаража. Заби острата му част в ъгъла и от стената се посипаха парченца мазилка. Реши, че по-късно ще приложи едно от заклинанията на Джоана — за възстановяване на поражения по стени. Но сега трябваше да разбере какво има зад нея. Не трябваше да мисли за пораженията, а да открие онова, за което беше дошла.

Опита се да забие острата част по-навътре, но след малко повече от сантиметър лостът опря в нещо. Ингрид натисна дръжката и част от мазилката с размер по-голям от този на бейзболна топка падна на пода. Тя го повдигна и го разгледа. За реставрирането на стените на стара къща като „Феър Хейвън“ трябваше да се използват съвременни методи и материали. Циментът трябва да е нанесен на слоеве върху метална мрежа. А мазилката, която беше в ръцете й, бе груба, с песъчлива структура и следователно много по-стара. Остави я на пода и коленичи до дупката, която направи. Около неравните краища се виждаха остатъци от боя, външният слой, на която приличаше на гъста метална емулсия с наситен тъмен оттенък, характерен за боите с оловна основа. Но под лъскавия слой, докъдето бе влязла острата част на лоста, се виждаше и още нещо. Започна да сваля останалата мазилка, докато не видя онова, което бе зад нея.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)