Вещиците от Йист Енд [bg]

Тайлър силно се разсмя, след което веднага се закашля. Когато свали ръчичката от устата си, Фрея видя върху нея петно от зеленикава маса с големината на монета. Когато се прибраха, Тайлър се закашля отново и тя попита Грациела дали с детето всичко е наред.

— Да — отвърна майката. — Лекарят му изписа антибиотик.

— Трябва да изкараме един курс на лечение. Надяваме се след седмица-две всичко да е наред.

— Той наистина изглежда здрав, само тази странна кашлица… — отвърна Фрея, усещайки първия порив на тревога и страх. Джоана не беше единствената в семейството им, която успя да обикне момченцето. — Всичко ще бъде наред! — обърна се тя към Грациела, като се чудеше кого всъщност успокоява — нея или себе си?

Бран й се обади по-късно вечерта. С извинение, че не е можал да отговори на повикването й заради постоянното придвижване от едно място на друго и че поради часовата разлика, връзката била затруднена.

— Как е моето момиче?

— Скучае по теб! — отвърна Фрея, усещайки стягане в гърдите си. — Кога ще се прибереш? Кога ще се върнеш при мен?

— Скоро, обещавам. — Къде е той сега? В кой град? В коя държава? Вече не можеше да проследи пътя му. Той просто бе… някъде. В края на разговора настъпи дълга тишина и Фрея се разтревожи — Бран, там ли си?

— Да, извинявай — чу тя гласа му пак. — Трябваше да върна важен документ. Което ми напомни, че майка ми иска да разбере дали имаш някакви възражения по програмата на сватбения план, която ти е изпратила миналата седмица?

Фрея изобщо не се беше сещала за него и с удивление осъзна, че всъщност го е забравила. Разбира се, сватбената церемония ще бъде по всички правила — бяла рокля, петстотин гости, оркестър и така нататък.

— Кажи й, че може да прави всичко така, както го е решила — цветята, гостите, храната. И да не забрави да покани семейството ми и разбира се Сал и Кристи. Изобщо, може да прави всичко, каквото си иска.

— И не си разтревожена? — попита я Бран. — Това си е направо новост. За младоженка, искам да кажа.

Да, тя нали ще бъде булката. Думата й причини такава болка, сякаш някой заби нож в гърдите й и по най-бруталния начин го завъртя. За момент Фрея остана безмълвна.

— Хей… скъпа, какво стана? Плачеш ли?

— Не… — тя поклати в отрицание глава, макар че Бран не можеше да я види. — Няма нищо.

— Кажи ми, скъпа… нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко?

Фрея отново поклати глава и замълча. Сълзите започнаха да се стичат по страните й.

— Знаеш, че те обичам, нали? — Гласът на Бран стана напрегнат и леко нервен. — Че каквото и да се случи, винаги ще те обичам, Фрея! Винаги!

— Да, знам — прошепна тя. — И аз винаги ще те обичам! — и затвори телефона.

Сърцето й биеше като лудо в гърдите. Нима Бран щеше да продължи да я обича, ако знае какво прави тя? Или разбереше какво беше направила? Щеше ли да я приеме такава, каквато е в действителност? И ще може ли Фрея да му бъде вярна? Моногамията не беше в характера й и затова сега се чудеше защо даде съгласието си за тази сватба, за този брак?