Бляскавият двор [bg]

В мига, щом докоснах устните му с връхчетата на пръстите си, почувст­вах как пулсът ми се ускорява и ме облива гореща руменина. Неспособна да устоя, прокарах пръсти по крайчетата на устните му и внезапно се запитах дали щяха да са толкова сладки на вкус, колкото е медът.

Сед­рик улови ръката ми и преплете пръсти с моите. Разгорещеността в погледа му ме замая, нас­той­чи­востта му ме изгаряше. Не ме пусна и имах чувството, че светът около нас забавя ход. Най-сетне успях да попитам:

– А аз? Приятелка ли съм ти?

Той затвори очи за миг, борейки се с някаква огромна дилема, а пос­ле издиша шумно:

– Ти си...

Преди да успее да довърши отговора си, вратата на товарното помещение изведнъж се отвори. И двамата подскочихме. На прага се появи моряк, по-въз­рас­тен мъж с бръсната глава и диагонален белег, пресичащ бузата му. Освен това бях почти сигурна, че му липс­ват два пръста на лявата ръка. Той изглеждаше също толкова удивен да ни види, и Сед­рик моментално се изправи, изпречвайки се между мен и вратата. Обгър­на ме закрилнически с една ръка и отпусна другата върху джоба на палтото си. Поне картината не беше близо до вратата.

– Какво правите тук? – запита морякът. Преди някой от двама ни да успее да отговори, по лицето на мъжа внезапно премина самодоволна усмивка: – О. Разбирам. Крадете си малко време насаме, а? Предполагам, че свенливите хубавици на Торн в крайна сметка не са толкова невинни.

Трябваше ми един миг, за да разбера, а пос­ле си дадох сметка как ли изглежда това. Близостта на Сед­рик и обвитата му около мен ръка създаваха впечатлението, че най-малкото сме се гушкали. Осъзнавайки пос­ледиците, наистина се изчервих.

– Ние не...

– Тя се колебае дали наистина иска да се омъжи в Адория – каза Сед­рик. – Иска да промени решението си и да се върне в Осфрид. Ако баща ми научи, аз ще съм този, кой­то ще си навлече неприят­нос­ти.

Включих се в представлението и скръстих ръце на гърдите си. Много по-лесно щеше да е да обясня пред Джас­пър нервността си, отколкото едно евентуално опетняване на добродетелта ми:

– Казах ти! С нищо не можеш да ме убедиш да размисля!

Сед­рик въздъхна драматично:

– Защо не искаш прос­то да се вслушаш в разума?

Очите на моряка се местеха между нас и не ми хареса как ме гледаше. Освен това не мисля, че ни повярва.

Сед­рик отмести ръка от джоба си и посегна към отсрещния джоб, откъдето измъкна кесийка. Извади от нея три сребърни монети и ги протегна към моряка:

– Сигурен съм, че разбирате нуждата от диск­рет­ност, докато успея да я разубедя от това. Не е необходимо някой друг да узнава.

Без да се поколебае, морякът грабна монетите. Бях се оказала права за пръстите.

– Да, сър. Определено разбирам. По-дискретен човек от мен няма да намерите. Можете да се доверите на стария Лефти и още как. На никого няма да кажа за вашите, ъъ, съмнения.