![Космически хищници [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/7/kosmicheski-hishchnici-bg-download.jpg)
Космически хищници [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Спейс Бийгъл #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-038-6
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Космически хищници [bg]». Краткое содержание книги:
Смайващ парад на невероятни същества, населяващи космоса, и безспорно един от най-живите и успешни романи на американския фантаст. Стан Барет „Каталог на душите и циклите в SF“
Чудовището направи предварителния си оглед и пристъпи към действие. Преди да успеят да насочат към него дори един излъчвател, Икстл се изпари с тялото, което се боричкаше и гърчеше в ръцете му. Трансформирайки атомната си структура от едно състояние в друго, той летеше от ниво към ниво. Когато достигна трюма на кораба, Икстл забави падането и се спусна плавно. Можеше да го направи и по-бързо, но трябваше да бъде предпазлив, за да не повреди човешкото тяло.
Трюмът бе вече позната територия за уверените му, дългопръсти крака. Беше проучил това място бързо, веднага след качването си на кораба. А докато се занимаваше с Ван Гросен, бе запаметил всичко необходимо за плана си. Без да се колебае, Икстл тръгна през слабо осветеното помещение. Тук-там имаше купчини кутии, стигащи чак до тавана. Той минаваше през тях или ги заобикаляше, според хрумването си, и след малко се озова в една голяма тръба. Диаметърът й бе достатъчен, за да може да стои в нея изправен. Тя бе част от дългата цели километри климатична инсталация.
Скривалището му би било тъмно за друг, но за неговото инфрачервено зрение в тръбата се разливаше мека, здрачна светлина. Той зърна тялото на Ван Гросен и остави до него новата си жертва. Сетне внимателно пъхна ръка в собствените си гърди, извади едно от скъпоценните яйца и го сложи в стомаха на човешкото същество.
Мъжът все още се бореше, но Икстл чакаше онова, което знаеше, че ще се случи. Тялото започна бавно да се вкаменява. Мускулите ставаха все по-сковани. В паниката си нещастникът се гърчеше и мяташе, усещайки как вцепенението пълзи по него. Икстл го притисна безпощадно към земята, докато завърши химическата реакция. Накрая човекът остана да лежи неподвижно, с вдървени мускули. Очите му бяха отворени и вторачени. По лицето му бе избила пот.
В рамките на няколко часа яйцата щяха да се мътят в стомасите на хората. След това малките му копия бързо щяха да достигнат пълните си размери. Доволен от свършеното, Икстл отново напусна трюма. Той се нуждаеше от още инкубатори за своите яйца, трябваха му още гуули.
Докато и третата му жертва преминаваше през този процес, мъжете работеха на деветото ниво. По коридора се носеха топли вълни. Това бе полъх от ада. Дори климатичната инсталация в космическия костюм не можеше да се справи със свръхнагрятия въздух. Хората се потяха в защитните си облекла. Прималели от жегата, заслепени от светлината, те действаха почти по инстинкт.
Неочаквано един мъж до Гросвенър се провикна дрезгаво:
— Ето ги, идват!
Гросвенър се извърна и замръзна на място. Машината, която се приближаваше към тях на собствен ход, не беше голяма. Това бе кълбовидно съоръжение с корпус от волфрамов карбид и стърчаща над него дюза. Чисто функционалната конструкция бе разположена върху стандартна основа на четири гумени колелета.
Всички около Гросвенър спряха да работят. С пребледнели лица те се взираха напрегнато в металното чудовище. Изведнъж един от тях се приближи към Гросвенър и гневно извика:
— По дяволите, Гроув, ти си отговорен за това. Ако ми е писано да бъда облъчен от някое от тези неща, ще ми се преди това да ти фрасна един по носа.
— Аз ще бъда тук — отвърна спокойно Гросвенър. — Ако ти загинеш, същото ще се случи и с мен.
Това като че ли поохлади гнева на другия. Но когато заговори отново, в тона му все още имаше враждебност:
— Що за абсурд е това! Не може да няма и други начини за борба освен използването на човешки същества като примамка.
— Да, има още едно нещо, което можем да направим — рече Гросвенър.
— И какво е то?
— Да се самоубием! — отговори нексиалистът. При това съвсем искрено.
Мъжът го изгледа свирепо и се обърна, мърморейки нещо за тъпи шеги и малоумни клоуни. Гросвенър се усмихна мрачно и се зае отново с работата си. И почти веднага забеляза, че хората вече не са така усърдни, както допреди малко.
Електрическо напрежение прескачаше от човек на човек. И най-малката несръчност на един от тях караше останалите да застанат нащрек.
Те бяха примамка. По всички нива на кораба мъжете бяха в капана на ужаса. Никой не можеше да бъде в безопасност, защото волята за живот бе вкоренена в самата нервна система. Висококвалифицирани военни като капитан Лийт можеха да разиграват хладнокръвие, но напрежението бе там, под самата повърхност. По същия начин хора като Елиът Гросвенър можеха да бъдат сурови и решителни, убедени в правилността на избраната стратегия и готови да рискуват.