Червения вълк [bg]

— Студено ли ти е? — пита той и усеща, че устата му е напълно пресъхнала.

Тя поклаща глава, като продължава да се усмихва.

— Никак. Много ми е добре даже.

Предава се и я привлича към себе си. Главата й е точно под носа му. По-висока е от Аника. Косите й ухаят на ябълки. Тя го обгръща с ръце, притиска го здраво. Силни тръпки разтърсват цялото му тяло, толкова горещи и неудържими, че му спират дъха, оставят го с отворена уста.

— Томас — прошепва тя срещу гърдите му, — само ако знаеш откога жадувам това.

Той преглъща и затваря очи, притиска я още по-силно, попива миризмата й, на ябълки и парфюм, на вълнен плат от палтото, а сетне се отпуска и вижда лицето й да се вдига към неговото. Томас диша през уста и като се взира в очите й, вижда как се свиват и разпускат зениците, дава си сметка, че тя се задъхва.

Направя ли го, няма връщане. Огъна ли се сега, загубен съм.

И той се навежда напред, за да я целуне, бавно, внимателно и безкрайно. Устните й са студени, ухаят на джин и ментолови цигари. Надолу и нагоре по гръбнака му лазят тръпки. След това тя прави мъничка, почти неуловима стъпка към него и зъбите им се допират, топлината от нейната уста нахлува в неговата и миг по-късно Томас има усещане, че ще експлодира. Мили Боже, трябва да има тази жена още сега.

— Искаш ли да идем у нас? — шепне тя в шията му.

Той успява само да кимне.

Пуска го, махва за такси и както обикновено, успява да спре едно. Двамата се раздалечават, тя нахлузва маската на благоразумен служител във Федерацията на областните управи, оправя коси, като в същото време му изпраща лъчист поглед над покрива на колата. Всеки влиза през своята задна врата, тя дава на шофьора адреса си в Йостермалм. После седят, всеки в своя ъгъл, на задната седалка, стиснали здраво ръце под чантата й, а таксито ги люлее през градския център и нагоре, към Карлаплан.

Той плаща по служебната си сметка, като се подписва с разтреперана ръка.

София живее на последния етаж във великолепна сграда от 1898 година. Мраморното стълбище е дискретно осветено от медни лампи, дебел килим поглъща звуците от стъпките им, докато тя го дърпа бързешком към асансьора. Затварят украсената с орнаменти врата и тя натиска бутона за шестия етаж, а след това съблича палтото му. Томас го оставя да се свлече на пода, без да го е грижа дали ще се изцапа, съблича нейното, а също жакета и блузата й, пълни шепи с гърдите й. Тя стене тихичко край рамото му, масажира с две ръце слабините му. Най-накрая намира ципа, отваря го, измъква възбудения член изпод бельото. Томас не може да направи нищо друго, освен да затвори очи и да се облегне назад, уплашен, че може всеки миг да припадне.