Червения вълк [bg]

Жената застива, забелязала Ане. В очите й се мярва страх.

— Аз… — започва тя, докато се съвзема. — Казвам се Силвия, аз съм Силвия.

Прави няколко стъпки към нея и протяга ръка.

Ане се вторачва в жената, гадене преобръща стомаха й като торнадо, няма сили да подаде ръка в отговор.

— Какво правите тук? — Чупливият и глас отеква в собствените уши.

Новата жена на Мехмет, неговата годеница, неговата бъдеща съпруга, жената с новото му дете в утробата, стои изправена пред нея, видимо объркана и доста уплашена.

— Ами аз щях да вземам Миранда, но тя каза, че вие…

— Сега е моята седмица — заявява Ане, неспособна да проумее защо гласът й идва от толкова далеч. — Защо сте тук?

Силвия, Бременната годеница, прокарва език по устните си и Ане забелязва, че са чувствени. Красива е. Много по-красива от нея. Ревност и завист пронизват очите й като кинжали, изкривяват възприятията. Извън себе си е от злоба и унижение. В този момент разбира окончателно, че е загубила, и ако покаже с нещо, че е съсипана, наистина ще бъде. Трябва да си изгради известно себеуважение.

— Аз сигурно съм се объркала — обажда се Силвия. — Аз мислех, че аз трябва да я взема днес. Аз мислех, че е мой ден.

— Всяко изречение ли започвате с аз? — пита Ане, върнала си внезапно способността да се движи и минава покрай Силвия, Красивата бременна годеница, на път към кухнята, за да бъде посрещната с писък:

— Мами!

Миранда се хвърля в обятията й с огризана ябълка в ръка и заравя лепкава уста в косите й.

— Миличка! — прошепва Ане Снапхане. — Басирам се, че си била страхотна днес.

Момиченцето се обляга назад и поглежда в тавана.

— Трябваше да ме завържат — казва то. — А след това полетях също като хвърчило чак до Лидингьо.

Ане се разсмива, а момиченцето се измъква от прегръдката й, за да изтича покрай Силвия Красивата, без да обърне никакво внимание на новата си мащеха. Виква през рамо към майка си:

— Може ли палачинки за закуска? Може ли аз да счупя яйцата?

Ане отива към Силвия, която стои на пътя й, край вратата.

— Сега да не би да съжаляваш? — пита тя глухо.

— Толкова зле се чувствам — отвръща жената с насълзени очи. — Главата не ми побира как съм могла до такава степен да се объркам. Извинете ме… Толкова ми е зле непрекъснато. През цялото време ми е лошо.

— Тогава най-добре абортирай — съветва я Ане.

Красавицата Силвия потръпва, сякаш са я шамаросали, а лицето й почервенява.

— Какво?

Ане прави стъпка напред, почти завира нос в лицето на другата.