Червения вълк [bg]

Той е пуст. Още нищо не е написала.

Вдига телефона и звъни на Янсон.

— Нищо не мога да сътворя — оплаква се тя. Не става и не става.

— Ще стане. — Гласът на редактора е изпълнен с жизнеността на новинарския поток. — Имам нужда от теб. Можем да си помогнем взаимно. — Къде точно зацикли?

— Малко преди началото.

— Започни отпреди това. Първо. Имаме сериен убиец на свобода. Ето ти въдицата за първа страница. Започваш с обобщение, описваш подробно убийствата в Норланд, цитираш писмата.

— Нямам право — прекъсва го тя и написва „сериен убиец, описание Люлео“.

— Добре тогава, просто изложи балансирано, доколкото е възможно, информацията, с която разполагаш. Второ. Оповестяваш убийството на съветника в Йостхамар, това е новина и е известна само на нас. Версията на полицията, на съпругата. Убийство е, нали?

— И още как.

— Добре. Трето. Сега свързваш Йостхамар с Люлео и разказваш за напрегнатото полицейско издирване на убиеца. Разполагаш с първа страница и после с шеста, седма, осма и девета; също и карето за твоя стар терорист вече сме го подготвили.

Тя не отговаря, седи смълчана, заслушана в шумовете зад мъжкия глас, диктор от телевизора, телефонен звън, почукване на клавиатури истинска симфония от далновидност и цинизъм.

Вижда образа на Гунел Сандстрьом пред себе си, виненочервената й жилетка и меки бузи, и отново я обзема могъщо, безкрайно усещане за безсилие.

— Добре — прошепва тя.

— Нямай грижа за снимковия материал — добавя Янсон. — Тук ще се оправим. Имаше известни възражения по повод заминаването ти за Йостхамар без фотограф, но аз обясних, че си отишла наслуки и не си имала дори най-малка представа, че ще удариш десетката. Осигурихме снимки на фермата, жената не пожела да застане пред обектива, но имаме майката на момчето и главния редактор на Норландски новини вместо най-близък роднина. Репортерът не е имал голямо семейство, нали?

— Така е — отговаря Аника тихичко.

— Някаква възможност да снимаме писмата?

— Тази вечер? Трудна работа. Все ще нагласите нещо, след като сте наясно с всички подробности.

— Пеле! — виква редакторът към фотографите. — Студийни снимки на няколко писма. Веднага!

— Обикновени, с герба на Швеция и марка с хокеист. Листовете са разчертани, формат А4 от бележник с леко оръфани краища там, където са били откъснати, писано е с химикалка през ред, около половин страница текст.

— Друго?

— В никакъв случай не забравяйте да напишете, че писмата от снимките не са оригинали.

— Добре де, ясно. Кога ще имам твоя материал?

Тя поглежда часовника, стъпила отново здраво на крака.

— За кога го искаш?