Червения вълк [bg]

— Laissez-moi!2 — казва го прекалено високо, като се задъхва от усилие.

Жената не помръдва. Само примигва няколко пъти е отворена уста.

— Etes-vous sourde? J’ai deja dit laissez-moi3.

Лицето и потръпва при тази проява на агресия и тя си тръгва. Гледа я в гръб, пълна и набита, помъкнала издути пазарски торби.

Дали звуча така и когато говоря шведски, пита се той. И разбира, че всъщност мисли на майчиния език.

Independence, връща той силом мисълта си към френския. Је suis mon propre maitre4.

Жената се взира за последно в него, преди да се качи в автобуса.

Остава сам сред дизелови изпарения, докато автобусите отминават и улицата обезлюдява, заслушан в смълчания мраз, попиващ бледата светлина.

Никъде по земята откритият Космос не се намира толкова близо, колкото е при Полярния кръг. Докато растеше, приемаше тази откъснатост за нормална, без да си дава сметка какво значи да живееш върху покрива на света. Но сега ги вижда така ясно очертани, сякаш са издълбани върху улиците, по сградите, върху замръзналите хвойни: усамотение и оголване, безкрайни разстояния. Така познати и толкова чужди.

Сурово място, мисли си той отново на шведски. Град, смразен като кокал; кара я само на държавни субсидии и стомана. Досущ като мен.

Предпазливо премята ремъка на сака през гърдите си, преди да поеме пеша към хотел „Сити“. Фасадата от края на миналия век си е същата, каквато я помни, но няма как да знае дали вътре нещо се е променило. Докато живееше в Люлео, не му се бе налагало да влиза в подобна пищна сграда.

Рецепционистката посреща възрастния французин с разсеяна учтивост. Дава му стая на втория етаж, информира го в колко часа е закуската, връчва ключа и мигом забравя за съществуването му.

Най-трудно е да те забележат сред море от хора, казва си той, докато благодари на развален английски, и се насочва към асансьорите.

Обстановката в стаята подсказва, че някой доста се е постарал. Изтънчени подови настилки и копия на скъпа мебел се опитват да създадат усещане за лукс и традиция, но той съзира под всичко това мърляви прозорци и паянтови стени.

Присяда на леглото, загледан в падащия здрач отвън. Или може би е все още призори?

Прехвалената от уебстраницата морска гледка се изчерпва до сивкава водна повърхност, няколко дървени сгради в района на пристанището, неонова реклама и огромен покрив, покрит с черна изолация.

Унася го дрямка и той разтърсва глава, за да проясни мисълта си, усеща миризмата, която се излъчва от тялото му. Изправя се и отваря сака, после приближава масата, за да подреди лекарствата, като започва с обезболяващите. Сетне се изтяга в леглото, докато гаденето постепенно изчезва.

Така. Най-сетне е тук.

La mort est ici.

Смъртта е тук.