Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Червения вълк [bg]
Червения вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червения вълк [bg]

Электронная книга - «Червения вълк [bg]». Краткое содержание книги:

Изминала е почти една година от събитията, описани в „Жената, която трябваше да умре“ (ИК „Колибри“, 2002 г.), и репортерката Аника Бенгтзон все още е измъчвана от кошмари, след като се е разминала на косъм от смъртта като пленница на Бомбаджията. В службата отношенията с главния редактор Андерс Шюман са се обтегнали, а у дома тя и съпругът й се отчуждават все повече. Сякаш животът на всички е продължил, но без нея. Неспособна да се отърси от преживения ужас, Аника открива, че се чувства жива и на себе си единствено когато е потънала до уши в работа. В края на шейсетте е извършена една от най-дръзките терористични атаки в историята на Швеция — взривен е изтребител в силно охранявана военна база, ала извършителят така и не е заловен. Въпреки възраженията на шефа си Аника заминава за северния град Люлео, решена да изтупа прахта от случая с трийсетгодишна давност, но вместо това попада на нов — Бени Екланд, колегата журналист, който е обещал да й съдейства в разследването, е загинал в привидно тривиална злополука. Вярна на инстинктите си, Аника започва да търси връзка между атентата и смъртта на Бени, без да подозира, че се е натъкнала на гнездо на усойници. Сред мрачните силуети на западащия провинциален град дълги години се е спотайвала една тайна, която отприщва помитаща вълна от насилие.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 150
Перейти на страницу:

Нейният вестник разполага с най-богатата документация в страната. Грабва слушалката и поръчва да проверят дали разполагат с нещо за Йоран Нилсон, свързан с маоистки групи от шейсетте години. Отзовалата се на телефона жена не гори от ентусиазъм.

— За кога? — интересува се тя вяло.

— За вчера — осведомява я Аника. — Спешно е.

— Че кога не е спешно?

— Седя тук с вързани ръце и нищо не мога да направя, преди да ми се обадите.

Въздишката отсреща почти може да се пипне с ръка.

— Ще хвърля един поглед набързо да видя дали излиза с името си — прегледът на всички свързани с маоизма материали ще отнеме седмици.

Аника става и зарейва поглед из помещението на новините, докато чува отговора.

— Съжалявам. Няма Йоран Нилсон, записан като маоист. Имаме двеста-триста други.

— Благодаря за експедитивността — отвръща Аника.

Какви други архиви би могло да има от онзи период и от местата, където маоистите са били активни? Съперник излиза в ония години, но е безсмислено да им се обажда. В Упсала Ниа Тиднинг не познава никого. Дали имат вестник в Лунд?

Почесва се ядно по главата.

Ами Люлео?

Набрала е приемната на Норландски новини, преди да се усети.

— Ханс Блумберг си взе болничен вчера и нямам представа дали ще дойде на работа днес — казва секретарката, готова да прекъсне разговора.

Внезапен необясним страх обзема Аника. Мили Боже, дано не му се е случило нещо.

— Защо? Нещо сериозно ли?

Секретарката въздъхва така, сякаш има работа с олигофрен.

— Преумора, като при всички ни. Лично аз го отдавам на най-обикновен мързел.

Аника е смутена.

— Шегувате ли се? — пита тя.

— Не ви ли прави впечатление, че всичко живо започна да изнемогва след влизането ни в Европейския съюз? Видиш ли нещо скапано, все е внос от ЕС — хора, отрови, психическо натоварване. Като се сетя само, че и аз гласувах „за“. Изпържиха ни — това е истината.

— Често ли боледува Ханс Блумберг?

— Сега е на половин работен ден. Пенсионира се по болест преди време. Често пъти го няма дори когато трябва да е тук.

Аника прехапва устни. Трябва да се добере до архива на Норландски новини час по-скоро.

— Бихте ли го помолили да ми се обади, щом се появи? — Диктува името и телефона си.

— Ако се появи — уточняват отсреща.

Йоран Нилсон, казва си тя, като оставя слушалката и се взира в младия мъж от екрана. Ти ли си това, Йоран?

Поправили са машината и сега кафето е по-горещо от всякога. Занася обичайните две чашки в стаята, оставя кофеинът да сгрее мозъка й.

Очите парят от недоспиване. Лежала е в леглото със стиснати клепачи часове наред, докато Томас се върти до нея, стене и се чеше. Смъртта на онзи съветник наистина го изкарва от релси.

Отърсва умората от себе си и продължава да търси „Саттаярви“, за да попадне на страница за някакъв строеж от края на деветдесетте години.

Карта. Навежда се към дисплея, за да открие селцето, като едва успява да разчете миниатюрните надписи около него: Роукуваара, Охтанярви, Компелуслехто.

Не само езикът е друг, казва си тя. Самата страна е друга, здраво замръзнала, просната през тундрата отвъд Полярния кръг.

Обляга се назад.

Какво ли е да растеш оттатък Полярния кръг тогава, през петдесетте, в семейство с баща, който е религиозен водач на строга и безумно шантава верска система?

Аника знае, че швейцарската психоаналитичка Алис Милер установила поразителен факт: огромен брой западногермански терористи са деца на протестантски свещеници. Тя съзряла в това определена зависимост: терористичната дейност при тях е израз на бунт против собственото им строго религиозно възпитание. Същото може да се отнася с пълна сила за Швеция и лестадианството, популярното в северните райони на страната религиозно учение.

Аника разтърква очи. В същия момент вижда забързаната Берит. Напряга сили, за да прочисти съзнанието си, и се измъква от стола.

— Имаш ли минутка време? — провиква се тя от прага на стаята.

Берит сваля шапката и ръкавиците, сгъва шала си.

— Възнамерявам да обядвам по-рано днес. Идваш ли?

Аника излиза от системата, рови в чантата си за портмонето, колкото да установи, че е свършила купоните за храна.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)