Червения вълк [bg]

Няма търпение да тръгне. Чакат я поне четири часа работа.

— Не. Можете да гледате някой филм. Кой предпочитате?

— Ура! — виква Елен, като вдига ръце във въздуха и събаря чинията на пода.

Аника става и я вдига. Чинията оцелява, храната не.

— Красавицата и Звяра! — възкликва Кале и скача от стола.

— Не! — възразява Аника и чува, че крещи. — Само не този!

Децата я гледат ококорени.

— Ама нали ни е подарък от баба — казва Кале. — Не харесваш ли Красавицата?

— Красавицата и Звяра въобще не е хубав филм — заявява Аника. — Той ни разправя лъжи. Звяра затваря Красавицата и баща й, измъчва и двамата, отвлича ги, отнема им свободата. Това хубаво ли е?

Децата поклащат глави мълчаливо.

— Виждате ли? На всичко отгоре Красавицата трябва да обича Звяра, защото ако го обича достатъчно много, ще го спаси.

— Ама това е хубаво, нали? — обажда се Кале. — Дето го спасява.

— Но защо трябва да го прави? Защо й е да спасява Звяра, след като се е държал така ужасно с нея?

Забелязва объркването на момчето и неразбиращия поглед на Елен, прегръща Кале през раменете.

— Ти си добро момче — шепне в ухото му. — Нямаш представа колко ужасни могат да бъдат понякога хората. Има толкова лоши хора, че никаква любов не може да ги излекува.

Гали го по косите и целува бузата му.

— Защо не гледате Мио, мой Мио?

— Само ако го гледаш с нас — казва Елен. — Толкова е страшен.

— Ами Пипи тогава?

— Добре!

Половин минута след като е пуснала филма, от недрата на чантата й се разнася жужене. Тя се втурва в спалнята, захлопва вратата и обръща съдържанието на чантата върху неоправеното легло. Синджирчето на мобилния се е заплело в пружината на едно от тефтерчетата й.

На телефона е Q.

— Проверих твоите цитати.

Тя взема тефтерче и химикалка.

— И? — подканя го Аника, като се свлича на пода, опряла гръб о леглото.

— Доста странни съвпадения — казват отсреща. — Прекалено странни, за да са плод на случайност.

— Има ли нещо друго, което да свързва трите случая?

Дълбока въздишка.

— Още не знаем, но няма сходство в почерка на убиеца. И трите случая са твърде различни. Открихме текстилни нишки по труповете, но няма отпечатъци от пръсти.

— Само писмата?

— Само писмата.

— И до какви изводи стигнахте?

Нова въздишка.

— Мъжът от Йостхамар е убит. Засега толкова. Застрелян е поне от метър разстояние, а не е никак лесно сам да държиш една АК4 на такова разстояние и при това да натиснеш спусъка. Разбира се, между момчето и журналиста има връзка, но засега не установяваме такава със съветника. Момчето е видяло негодника да бяга, така че сме изправени пред един твърде банален мотив. Може би е щяло да идентифицира убиеца.