Отровни думи [bg]

— Съжалявам, но разбрах, че е починала.

— Така е.

— По телефона ми казахте че е учил в „Нотр Дам дьо Сион“. Училището има много добра репутация, но е само до шести клас. А след това?

— Мисля, че продължи в „Лойола“. Или пък в „Бребьоф“. Не си спомням.

— Pardon? С майка му разделени ли бяхте?

— Не, никога не бих се развел. — Това беше най-емоционалното му изречение. Явно много повече го разстройваше перспективата за развод, отколкото нечия смърт или дори убийство.

Лакост чакаше. И чакаше. Накрая Жак Брюле проговори:

— Често отсъствах по работа. Бях съсредоточен върху кариерата си.

Но полицай Изабел Лакост, която издирваше убийци и все пак бе наясно в кои училища учат децата ѝ, знаеше, че това не е добро обяснение, нито пък извинение.

— Някога имал ли е проблеми? Участвал ли е в сбивания? Създавал ли е неприятности?

— Оливие? Никога. Беше нормално момче. Прибирал се е с ожулени колене, но нищо по-сериозно.

Лакост се чувстваше, все едно разпитва желиран бонбон или стои пред търговец, който ѝ описва качествата на мебели за трапезария. По време на разговора мосю Брюле едва не нарече сина си „то“, сякаш беше неодушевен предмет.

— Кога за последно се чухте с него? — попита Лакост. Не че беше важно за разпита, но и стана любопитно.

— Нямам представа.

Трябваше да се досети. Младата жена се накани да си тръгва и докато се отдалечаваше, бащата на Оливие извика след нея:

— Предайте му много поздрави.

Лакост спря пред асансьора, натисна бутона за повикване и погледна едрия мъж, който стоеше на вратата и спираше всичката светлина, с която бе изпълнен апартаментът му.

— Можете да му ги предадете лично. Дори да му отидете на гости. Познавате ли се с Габри?

— Габри?

— Габриел, неговата половинка.

— Габриела? Не, не ми е казвал за нея.

Асансьорът дойде и докато влизаше в него, полицайката се зачуди дали мосю Брюле ще успее да намери Трите бора. Запита се какво ли крие този мъж.

Но пък синът му явно също пазеше много тайни.