Сенки в снега [bg]

— И коя е тя?

— Страх. Страхът, че можеш да изгубиш нещо, което притежаваш, или да не получиш нещо, което искаш.

— И все пак страхът от вечното проклятие не ги спира.

— Не. Нито страхът, че може да бъдат разкрити. Защото не вярват в нито едно от двете.

— Мислите ли, че е невъзможно човек да вярва в бог и да извърши убийство?

Свещеникът наблюдаваше детектива, изражението му бе спокойно, дори някак весело. Погледът му излъчваше мир, гласът — лекота. Но защо стискаше расото си в юмрук?

— Зависи в кой бог вярва — отвърна Гамаш.

— Бог е един, господин главен инспектор.

— Сигурно е така, но хората са различни и възприемат света около себе си несъвършено. Дори бог. Особено бог.

Отецът се усмихна и кимна, но стегна юмрук още по-здраво.

— Боя се, че се отклонихме от темата — продължи детективът. — Виновен съм. Беше глупаво от моя страна да влизам в спор на религиозна тема с толкова уважаван свещеник. Простете ми, mon Père. Говорехме за Огюстен Рено и вие казахте, че повечето хора са го смятали за ненормален, но според вас е бил съвсем с ума си. Как се запознахте?

— Натъкнах се на него в подземието на параклиса „Свети Джоузеф“. Копаеше.

— Тъкмо беше започнал ли?

— Казах ви, че беше вманиачен. Напълно губеше разсъдъка си, когато ставаше дума за Шамплен. Но всъщност беше открил нещо.

— Какво?

— Стари монети от около 1620 година и два ковчега. Единият беше доста обикновен и полуразрушен, но другият бе облицован отвътре с олово. Според нашата теория Шамплен, подобно на други важни личности, е бил погребан в оловен ковчег.

— На онова място се е издигал някогашният параклис, преди да изгори в пожара.

— Не сте чак толкова невеж, колкото твърдите, господин главен инспектор.

— О, невежеството ми не знае граници, отче.

— Управата на града незабавно прекъсна разкопките. Рено нямаше разрешително и действията му бяха окачествени като равносилни на ограбване на гроб. Но той се обърна към медиите и вдигна голям скандал. Таблоидите гръмнаха, че най-сетне Шамплен бил открит, но някакви чиновници буквояди спрели разкопките. В пресата отразиха случая като битка между Давид и Голиат. Малкият човек Огюстен Рено, който храбро се бори да открие останките на човека символ на френскоезичния Квебек, срещу археолозите и политиците от властта, които се опитват да го спрат.

— На Серж Шевре сигурно много му е харесало.

Отец Себастиен се подсмихна.

— Главният археолог побесня. По онова време идва при мен десетина пъти, разярен и посинял от яд. Не стана ясно доколко гневът му бе насочен лично към Рено и доколко го бе хванал страх, че той може да се окаже прав; че някакъв любител археолог може да е направил най-голямото откритие, за което всеки професионалист в областта би му завидял.

— Шамплен.

— Бащата на Квебек.

— Но защо е толкова важно? Защо толкова много хора се вълнуват живо от въпроса къде е погребан Шамплен?