Сенки в снега [bg]

Самюел дьо Шамплен. Гамаш би го разпознал сред хиляди други лица.

Детективът кимна.

— Това не е той — обяви отец Себастиен.

— Така ли?

— Погледнете. — Свещеникът извади книга от претъпканата библиотека, отвори я и я подаде на госта си. — Познат ли ви изглежда?

На страницата имаше портрет на леко пълен мъж, застанал пред прозорец, от който се разкриваше тучен пейзаж. Беше на около трийсет, с бели ръкавици, облечен със зелен дублет с дантелена яка и въоръжен с меч. Прическата му отговаряше на модата от XVII век — дълга вълниста тъмна коса. Брадата и мустаците бяха добре оформени. Лицето му бе привлекателно, интелигентно, с големи мъдри очи.

— Това е Мишел Партичели д’Емери, счетоводител на Луи XIII.

— Но това е Шамплен — възрази Гамаш. — Малко по-едър е и е обърнат на другата страна, но си е същият човек, дори е с еднакви дрехи.

Върна книгата на свещеника със смаяно изражение. Отец Себастиен се усмихваше и кимаше.

— Някой е откраднал този портрет, променил го е леко, за да изглежда мъжът по-безстрашен, по-близък до представата за смел изследовател, и го е нарекъл Шамплен.

— Но защо го е направил? Има толкова картини, на които са нарисувани дребни аристократи и търговци. Нима не съществува портрет на Шамплен?

Свещеникът оживено се приведе към него.

— Няма нито един портрет на Шамплен, нарисуван приживе. Нямаме представа как е изглеждал. И не само това. Защо Шамплен така и не е получил титла или земи тук? Дори не е бил официален губернатор на Квебек.

— Нима сме преувеличили значимостта му? — попита Гамаш и веднага съжали. Отецът отново настръхна, сякаш главният инспектор бе хвърлил кал по идола му.

— Не. Всички документи, с които разполагаме, потвърждават, че той е бащата на Квебек. Има сведения от онова време, писани от францисканците. Францисканските монаси са основали мисията и параклиса. Шамплен им е завещал половината си състояние. Поръчал е построяването на църквата, за да отбележи и увековечи отвоюването на Квебек от англичаните. Знаете, че е мразел англичаните, нали?

— Трудно е човек да не мрази враговете си. Предполагам, че и англичаните са имали същите чувства към него.

— Вероятно е така. Но ги е ненавиждал не само защото са били врагове. Считал е, че англичаните са истинските диваци. Според него са били жестоки, особено към местното население. От дневниците на Шамплен става ясно, че той е изградил особени взаимоотношения с хуроните и алгонкините. Те са му помагали да се научи да живее по тези земи и са му давали подробна информация за плавателните пътища. Мразел е англичаните, защото за тях било по-важно да изколят индианците, отколкото да си сътрудничат с тях. Не ме разбирайте погрешно, Шамплен също е смятал индианците за диваци. Но е разбирал, че може да се поучи от тях, и се е тревожел за безсмъртните им души.

— А бобровите кожи?

— Е, да, имал е и търговски нюх — призна отец Себастиен.