Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Вероятно все още не е уточнено — отвърна с безразличие Орелът. — Но местоположението винаги е стохастична функция и зависи от това как протичат различните дейности.
Замълча за миг, а после продължи:
— Когато работата ни на определено място завърши, цялата система — Пресечната точка, Хангарът и Междинната станция — се премества в друг район, който ни интересува.
На задната седалка Ричард и Никол се спогледаха мълчаливо. Беше им трудно да осъзнаят значението на това, което говореше Орелът. Цялата Пресечна точка се изместваше! Беше трудно за вярване.
Ричард реши да смени темата.
— Какво е вашето определение за космически вид? — попита той Орела.
— Онзи, който се е осмелил сам или чрез роботи заместници да проникне извън осезаемата атмосфера на родната си планета. Ако планетата му няма атмосфера или ако видът изобщо не притежава планета, тогава определението е много по-сложно.
— Искате да кажете, че има мислещи същества, които са се развили във вакуума? Нима това е възможно?
— Вие сте шовинисти по отношение на атмосферата — отвърна Орелът. — Като всички живи същества, вие ограничавате начините, по които може да съществува живот, до тези подобни на вашия.
— Колко космически вида има в нашата Галактика? — запита малко по-късно Ричард.
— Това е една от целите на нашата програма — да намерим точния отговор на този въпрос. Нали си спомняте, че Млечният път наброява над сто милиарда звезди? Малко повече от една четвърт от тях са заобиколени с планетарни системи. Ако на всеки милион звезди с планетарни системи една е дом на космически вид, то тогава само в нашата галактика ще има двадесет и пет хиляди космически вида.
Орелът се извърна и изгледа Ричард и Никол.
— Установеният брой космически видове в галактиката, както и честотата, с която се срещат във всеки определен район, е информация от трето ниво. Но мога да ви кажа нещо друго. В галактиката има зони, където средният брой космически видове е по-висок от един на сто звезди.
Ричард подсвирна.
— Това е смайващо — обърна се възбудено към Никол. — То означава, че местното еволюционно чудо, което е създало нас, е обичайна парадигма9 за Вселената. Ние със сигурност сме уникални, защото никъде другаде процесът, който ни е създал, не се е повторил по идентична схема. Но характеристиките, които са действително типични за нашия вид — а именно способността да моделираме света, в който живеем, да го разбираме, да осъзнаваме мястото си в системата — тази способност трябва да е присъща на хиляди същества! Защото без нея те не биха могли да се превърнат в космически вид.
Никол беше зашеметена. Припомни си един подобен момент от миналото. Беше преди много години, когато двамата с Ричард се намираха в залата с фотографиите на пещерата на октопаяците. Тогава тя се мъчеше да проумее безкрайността на Вселената в смисъл на цялостно информационно съдържание. Сега отново осъзна, че целият набор познания, които се намират в човешко владение, всяко нещо, научено или преживяно от човешкия вид, не е нищо повече от дребна песъчинка в морето от пясък, което представляваше онова, което някога е било научено от всички разумни същества във Вселената.
5.
Совалката спря на няколкостотин километра от Хангара. Съоръжението имаше особена форма — съвършено плоско отдолу, но закръглено отстрани и отгоре. Трите завода на Хангара — два по краищата и един в средата — приличаха на геодезически куполи. Извисяваха се на шестдесет или седемдесет километра от дъното на конструкцията. Покривът между тези заводи беше много по-нисък, само осем или десет километра над плоската равнина. Така целият покрив на Хангара отвън наподобяваше на тригърба камила, ако разбира се, съществува такова животно.
Орелът, Ричард и Никол спряха да погледат един космически кораб с формата на морска звезда. Според Орела той вече беше проверен, ремонтиран и готов за следващото си пътешествие. Морската звезда се измъкна от лявата гърбица. В сравнение с Хангара или с Рама това возило беше малко. И все пак разстоянието от центъра му до края на всеки лъч беше почти десет километра. То започна да се върти около оста си веднага щом се освободи от Хангара. Докато совалката стоеше „паркирана“ на някакви си петнайсетина километра, морската звезда увеличи скоростта на въртене до десет оборота в минута. Веднага щом тази скорост стана постоянна, тя изфуча наляво.
9
Парадигма — (гр.) — ред от елементи с точно определена последователност. — Б.пр.