Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Защото зимата иде.

Бран погледна враната на рамото си и враната също го погледна. Имаше три очи и третото око беше изпълнено с ужасно знание. Бран погледна надолу. Долу нямаше нищо освен сняг, студ и смърт, замръзнала пустош, където го чакаха проядени синьо-бели ледени шпилове. Летяха нагоре към него като копия. Видя костите на хиляди други мечтатели, пронизани на върховете им. Ужасно се изплаши.

— Може ли човек да е храбър дори когато го е страх? — чу той собствения си глас, тънък и някак далечен.

Отговори гласът на баща му.

— Единствено тогава човек може да е храбър.

— Хайде, Бран — настоя враната. — Избирай. Лети или умри.

Смъртта посегна към него с писък.

Бран разпери ръце и полетя.

Невидими криле го понесоха нагоре. Ужасните ледени игли под него се отдалечиха. Небесата над него се разтвориха. По-хубаво беше от катеренето. По-хубаво беше от всичко. Светът под него се смали.

— Аз летя! — извика той с възторг.

— Забелязах — каза триоката врана. Понесе се във въздуха, запляска с криле пред лицето му, забави го, заслепи го. Той се засуети във въздуха, щом връхчетата на перата й зашибаха бузите му. Клюнът й рязко се заби напред и Бран усети внезапна, заслепяваща болка по средата на челото си, точно между двете очи.

— Какво правиш? — изкрещя той.

Враната изграчи — пронизителен крясък, изпълнен със страх, и сивите мъгли се разтресоха и се завихриха около него, и се раздраха като було, и той видя, че враната всъщност е жена, слугиня някаква, с дълга черна коса, и осъзна, че я познава отнякъде, от Зимен хребет, да, точно така беше, сега си я спомни много добре и разбра, че е в Зимен хребет, в едно легло, високо в някаква студена стая в кула, а чернокосата жена изтърва легена с вода и той се разби на пода, а тя се затича надолу по стъпалата и завика:

— Той се събуди, събуди се, събуди се!…

Бран докосна челото си между очите. Мястото, където враната го беше клъвнала, още пареше, но там нямаше нищо — нито кръв, нито рана. Опита се да стане от леглото, но нищо не се получи.

И тогава нещо до леглото се размърда, нещо скочи и леко тупна в краката му. Две жълти очи се взряха в неговите и заблестяха като слънце. Прозорецът беше отворен и в стаята беше студено, но топлината на вълка го обгърна като гореща баня. Кутрето му, сети се Бран… кутре? Сега той беше голям. Пресегна се да го погали, а ръката му затрепера като лист.

Когато брат му Роб нахлу в стаята, останал без дъх след свирепото тичане по стъпалата на кулата, вълчището ближеше лицето на Бран. Бран вдигна спокойно очи и каза:

— Името му е Лято.