Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Иста влезе в стаята покрай придворната дама, която задържаше вратата отворена. Жената се усмихна и направи реверанс.

Иста веднага почувства облекчение, най-сетне озовала се на място, подредено и обитавано от жена. Мека светлина се сипваше през изящните дървени решетки на тесните прозорци в отсрещната стена. Гоблени и вази с цветя освежаваха строгите варосани ъгли. Затворена врата водеше към някакво съседно помещение и Иста се запита дали това не е спалнята на Арис. Покрай стените се редяха множество ракли с фина резба. Дамите на Катилара се разтичаха да приберат купове дрехи и други признаци на безредие, после сложиха пухена възглавница на една от по-ниските ракли, та Иста да седне. Тя надникна през решетките, откъдето се виждаше покривът и друг вътрешен двор, и внимателно отпусна схванатото си тяло на раклата.

— Каква приятна стая — подхвърли Иста, за да успокои очевидното притеснение на лейди Катилара от това внезапно нахлуване в личните й покои.

Катилара се усмихна признателно.

— Домът ми с нетърпение чака да ви посрещне на трапезата си, но си помислих, че може би първо ще искате да се измиете и да си починете малко.

— Да, така е — горещо потвърди Иста.

Лечителката прегъна коляно в кратък реверанс към господарката на дома и каза твърдо:

— И ако нямате нищо против, милейди, трябва да се сменят и превръзките на царината.

Катилара примигна.

— Ранена ли сте? Моят господар не споменава нищо такова в писмото си…

— Дребни охлузвания. Най-напред искам да се измия и да си почина, благодаря. — Иста щеше да се погрижи за нараняванията си. Синът й Теидез беше умрял от непочистена рана на крака — най-обикновена драскотина, по думите на очевидци, която после се инфектирала. Иста подозираше, че е имало и други вредни фактори освен естествените — със сигурност бяха отправени много молитви за оздравяването на момчето, но нито една не е била чута.

Лейди Катилара се отърси от временното си притеснение, заменяйки го с трескава активност, като се зае да раздава на дамите и слугините си нареждания, свързани с практическата страна на новата ситуация. Донесоха чай, сушени плодове и хляб; домъкнаха една седяща вана и множество легени, след което лечителката и дамите на Катилара се погрижиха не само за тялото на Иста, а и за косата й, която определено се нуждаеше от измиване. Когато приключиха с тези приятни процедури и Иста се преоблече във взета назаем рокля, домакинята й вече бе възвърнала жизнерадостното си настроение.

Следвайки указанията й, дамите донесоха купища дрехи, които Иста да огледа, а Катилара отвори кутиите си с бижута.

— Господарят каза, че джоконците са взели всичките ви лични вещи — задъхано рече Катилара. — Моля ви да приемете каквото си харесате от моите.

— Пътуването ми беше замислено като поклонение и носех малко неща, така че и загубата не е голяма — каза Иста. — Боговете пощадиха хората ми. Всичко друго е поправимо.

— Сигурно е било ужасно изпитание — каза Катилара. Беше ахнала стреснато, когато лечителката разви бинтовете, скривали безспорно грозните охлузвания по коленете на Иста.