Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Ако за вечеря има агнешко — каза Сийнуин, — аз няма да ям.
Имаше сьомга, глиганско и еленско месо. Свиреше арфистка. Малко след нас се появи и Мордред без никой да забележи, че се е забавил. Зае мястото си начело на масата с лукава усмивка на тъпото си лице. Той не говореше с никого и никой не говореше с него, но от време на време кралят хвърляше погледи към бледата, слаба Арганте, като че ли единствената в залата, която не изпитваше удоволствие от угощението. Веднъж тя хвана погледа на Мордред и двамата вдигнаха рамене един срещу друг сякаш си казаха, че и двамата презират всички около себе си. Но като изключим тази размяна на погледи, Арганте през цялото време се цупеше и Артур се чувстваше много неудобно заради нея, а ние се правехме, че не забелязваме лошото й настроение.
На следващото утро отидохме на лов. Бяхме десетина, само мъже. Сийнуин обичаше да ходи на лов, но Артур я беше помолил да прекара сутринта с Арганте, и тя с неохота се бе съгласила.
Ние прекосихме западните гори, но без особена надежда, защото Мордред често ловуваше сред тези дървета и ловците се съмняваха, че ще открием дивеч. Хрътките на Гуинивиър, за които сега се грижеше Артур, обикаляха около черните стволове и успяха да подплашат една сърна, която бързо хукна през гората, но ловците прибраха хрътките, като разбраха, че животното беше бременно. Двамата с Артур бяхме тръгнали да пресрещнем сърната в края на гората, но дръпнахме юздите на конете си, когато чухме роговете да викат обратно кучетата. Артур се огледа като че ли очакваше да открие по-голяма компания около себе си, но като видя че съм само аз, изпъшка.
— Странни работи се случиха снощи — каза той неловко. — Но жените харесват такива неща — добави той.
— Не и Сийнуин — казах аз.
Той ми хвърли кос поглед. Сигурно се чудеше дали тя ми беше казала за неговото предложение за женитба. Изглежда не долови нищо особено в израза на лицето ми и вероятно реши, че Сийнуин е запазила това в тайна.
— Не и тя — съгласи се той. Пак се поколеба, после се засмя неловко. — Арганте смята, че и аз трябваше да мина през пламъците, за да отбележа по този начин съществуването на брака ни, но аз й казах, че нямам нужда от мъртви агнета, за да разбера, че съм женен.
— Досега нямах възможност да ви честитя женитбата — казах аз най-официално, — така че позволете ми да го направя сега. Тя е красиво момиче.
Това му достави удоволствие.
— Така е — кимна той и се изчерви. — Но е още дете.
— Според Кълхуч това е най-подходящата възраст — казах аз весело. Но Артур не обърна внимание на лекомислената ми шега.
— Нямах никакво намерение да се женя — тихо промълви той. Не гледаше към мен, а рееше поглед над оставените на угар ниви. — Но човек трябва да е женен — каза той твърдо, сякаш сам себе си опитваше да убеди.
— Така е — съгласих се аз.
— А Енгас бе толкова въодушевен. като дойде пролетта, Дерфел, той ще доведе цялата си войска. А те са добри войници, Черните щитове.
— Няма по-добри от тях, господарю — кимнах аз, и в същото време си помислих, че Енгас щеше да доведе цялата си войска и без Артур да се беше оженил за Арганте. Това, което Енгас всъщност е искал от Артур, разбира се, е съюз с него срещу Кунеглас от Поуис, чиито земи копиеносците на Енгас нападаха непрекъснато, но без съмнение хитрият ирландски крал е убедил Артур, че бракът ще е гаранция за участието на неговите Черни щитове в пролетната кампания. Очевидно женитбата бе уредена набързо и сега, също толкова очевидно, Артур съжаляваше за това.
— Тя иска деца, разбира се — каза Артур, все още мислейки за ужасните ритуали, окървавили двора на двореца в Линдинис предната нощ.
— А ти не искаш ли, господарю?
— Още не — отсече той. — По-добре да почакаме, докато свършим със саксите.
— Като говорим за саксите — вметнах аз, — трябва да ти предам една молба от лейди Гуинивиър.
Артур отново ми хвърли кос поглед, но нищо не каза.
— Гунивиър се страхува — продължих аз, — че няма да е в безопасност, ако саксите нападнат от юг. Моли те да преместиш затвора й в някое по-закътано място.
Артур се наведе напред да погали ушите на коня си. Очаквах, че ще се ядоса, задето споменавам името на Гуинивиър, но той не показа никакво раздразнение.
— Саксите биха могли да нападнат от юг — каза той тихо, — всъщност аз се надявам точно така да направят, защото тогава ще разделят силите си на две и ние ще можем да се справим с всяка по отделно. По-опасно е, обаче, ако нападнат всички заедно по долината на Темза, затова аз трябва да се подготвя за по-голямата опасност, а не за по-малката.