Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
За мое учудване открих, че дворът бе подготвен за Имболк. Артур никога не се бе занимавал с подобни неща, оставяйки всички религиозни дела в ръцете на Гуинивиър, а тя никога не беше чествала такива груби селски празници като Имболк. Сега обаче в центъра на двора имаше огромен обръч от сплетена слама, а в едно малко заградено пространство бяха затворени шепа новородени агнета с майките си. Кълхуч ни поздрави с лукаво кимване към обръча.
— Ето ти още една възможност да си имаш бебе — каза той на Сийнуин.
— Че аз нали затова съм дошла — отвърна му тя и го целуна. — А ти колко имаш вече?
— Двадесет и едно — гордо рече той.
— От колко майки?
— Десет — захили се Кълхуч, после ме тупна по гърба. — А ние ще си получим заповедите утре.
— Ние ли?
— Ти, аз, Сеграмор, Галахад, Ланвал, Балин, Морфанс — Кълхуч сви рамене, — всички.
— Арганте тук ли е? — попитах аз.
— Ти защо мислиш, че е изправен този обръч? — отвърна ми той с въпрос. — Това е нейна идея. Довела е друид от Демеция и довечера преди да ядем ще трябва всички да отдадем почит на Нантосуелта.
— На кого? — попита Сийнуин.
— Някаква Богиня — безгрижно отвърна Кълхуч. Имаше толкова много Богове и Богини, че само друидите можеха да знаят имената на всичките, така че нито Сийнуин, нито аз бяхме чували някога за Нантосуелта.
Не видяхме нито Артур, нито Арганте чак до вечерта, когато Хигуид, слугата на Артур, ни повика всички в двора, осветен с напоени в катран факли, пламтящи в железните си поставки. Спомних си нощта на Мерлин тук и тълпата от изтръпнали от страхопочитание хора, които вдигаха сакатите си и болни бебета към Сребърната Олуен. Сега високопоставени мъже и техните съпруги чакаха с неудобство от двете страни на сплетения обръч, а на задигнат подиум в западния край на двора бяха поставени три стола, покрити с бял лен. До обръча стоеше друид и аз предположих, че това е магьосникът, който Арганте е довела от кралството на баща си. Мъжът беше нисък и набит с гъста черна брада, в която бяха вплетени кичури лисичи косми и гроздове малки костички.
— Казва се Фергал — каза ми Галахад, — и мрази християните. Цял следобед прави заклинания срещу мен, после пристигна Сеграмор и Фергал почти припадна от ужас. Помисли, че това е самият Кром Дубх — засмя се Галахад.
Сеграмор наистина би могъл да бъде този тъмен Бог, защото бе облечен в черна кожа, а на хълбока му висеше меч в черна ножница. Той беше дошъл в Линдинис със своята едра, спокойна съпруга, Малла, и двамата стояха встрани от нас в далечния край на двора. Сеграмор почиташе Митра, но нямаше време за британските Богове, а Малла все още се молеше на Уоден, Еостр, Тунор, Фир и Сийкснет — все сакски божества.
Всички военачалници на Артур бяха тук, макар че докато чаках Артур си спомних за онези, които не бяха между нас. Сей, който беше израсъл заедно с Артур в далечната Гуинед, умря в думнонска Исса по време на бунта на Ланселот. Християни го убиха. Агравейн, който години наред бе командвал конницата на Артур, умря от треска през зимата. Балин пое задълженията на Агравейн и сега бе довел три съпруги в Линдинис заедно с цяла орда от дребни набити дечица, които ужасени зяпаха Морфанс, най-грозния човек в Британия. А на нас лицето му вече ни бе толкова познато, че дори не забелязвахме заешката му устна, извития врат и кривата челюст. Като изключим Гуидър, който бе още дете, аз май все още бях най-младият и това откритие ме удиви. Имахме нужда от нови военачалници и тогава реших, че ще дам на Исса да води собствен отряд, веднага щом приключи войната със саксите. Ако Исса останеше жив. Ако аз останех жив.
Галахад се грижеше за Гуидър и двамата дойдоха да застанат до Сийнуин и мен. Галахад винаги е бил красив мъж, но сега вече бе навлязъл в средна възраст и това придаваше ново достолепие на красотата му. Златно русата му коса бе станала сива, беше си пуснал и малка остра брада. Двамата винаги сме били близки, но в онази трудна зима, той вероятно беше по-близък с Артур от всеки друг. Галахад не беше в Морския дворец, не стана свидетел на позора на Артур, а това, заедно със спокойното му съчувствие, правеше присъствието му приемливо за Артур. Сийнуин го попита тихо, така че да не чуе Гуидър, как е Артур.