Господарят на войната

— Те ще обсадят Кориниум — каза той, — а Морфанс ще го защитава — Морфанс предупреден за това си задължение, кимна в знак на съгласие, — Всички останали, ще се скрием в хълмовете северно от града. Сердик ще знае, че трябва да ни унищожи и ще свали обсадата, за да се справи с нас. Тогава ние ще приемем битката с него където намерим за добре.

Целият план бе подчинен на идеята, че и двете сакски войски ще тръгнат по долината на Темза, а по всичко личеше, че саксите точно това възнамеряват да направят. Те струпваха провизии в Лондон и Понтес и нищо не подготвяха на южната граница. Кълхуч, който пазеше тази южна граница, бе навлизал дълбоко в Лоегир и каза, че не е открил струпване на копиеносци, нито някакви свидетелства, че Сердик събира зърно или месо във Вента или в някой друг пограничен град. Всичко показва, заключи Артур, че саксите се готвят за проста, жестока и масирана атака по долината на Темза с цел бреговете на Севърнско море, като решителната битка се очаква някъде близо до Кориниум. Хората на Сеграмор вече бяха издигнали големи сигнални огньове по върховете на хълмовете от двете страни на Темза, такива огньове бяха приготвени и по хълмовете на юг и на запад в Думнония и щом видим пушека на тези огньове, трябва да заемем местата си.

— Това няма да е преди Белтейн — каза Артур. Той имаше шпиони и в замъка на Аел, и в замъка на Сердик и всички бяха съобщили, че саксите ще изчакат до след празника на тяхната Богиня Еостр, който се празнува цяла седмица след Белтейн. Саксите искали благословията на Богинята, обясни Артур, и освен това искали да дадат време на лодките от новия сезон да прекосят морето, пълни с още гладни, готови за сражения мъже.

Но след празника на Еостр, каза той, саксите щели да тръгнат и тогава Артур възнамеряваше да ги остави да навлязат дълбоко в Думнония без да им се противопоставяме, макар че по план трябваше през цялото време да ги тормозим. Сеграмор с неговите врели и кипели копиеносци щеше да се оттегя пред сакската орда и щеше да се опита да им се съпротивлява доколкото може, без да приема битка със стена от щитове, а през това време Артур щеше да събере съюзната войска в Кориниум.

Кълхуч и аз имахме други задачи. Нашата работа беше да защитим хълмовете на юг от долината на Темза. Не можехме да се надяваме да устоим срещу една решителна сакска атака от юг през тези хълмове, но Артур и не очакваше нападение от там. Саксите, повтаряше той, ще се движат на запад и само на запад по долината на Темза, но сигурно щяха да изпратят отряди на юг да търсят зърно и добитък. Нашата задача бе да спрем тези отряди и да ги принуждаваме да търсят храна на север. Това щеше да ги застави да минат границата с Гуент, което можеше да накара Мюриг да обяви война на саксите. Неизречената на глас, макар и доловена от всички в задимената стая, мисъл, вложена в тази надежда, бе, че без добре обучените копиеносци на Гуент голямата битка край Кориниум щеше да бъде наистина отчаян щурм.

— Така че сражавайте се с тях здраво — обърна се Артур към Кълхуч и мен. — Убивайте разузнавачите им, плашете ги, но не се оставяйте да ви въвлекат в битка. Дразнете ги, плашете ги, но щом стигнат на един ден път от Кориниум, ги оставете. И елате при мен.