Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
На Харват му се искаше да споделя оптимизма му.
— Кой освен Марван и президентът знае върху какво работиш?
— Никой — отвърна Никълс.
— Никакви асистенти, студенти, приятелка?
— За съжаление, не — каза Никълс, след което стана и тръгна към камбуза.
— Къде провеждаше проучванията си? — попита Харват Професорът напълни чайника с вода и се обърна към печката.
— Навсякъде. Университетската библиотека във Вирджиния, Монтичело14, Конгресната библиотека.
— В Белия дом?
— От време на време — каза Никълс. — Носех различни материали и у дома, но по нареждане на президента, не си водех никакви ръкописни бележки. Цялата си работа пазех на едно флаш-устройство.
— Къде е сега то?
— Скрито е в кабинета ми.
Харват го стрелна с поглед.
— Много добре скрито — добави той.
— Информацията кодирана ли е?
— Използвах софтуер с отворен код, динамична кодираща програма, наречена TrueCrypt. Дори да бъда принуден да издам паролата, тя осигурява достъп само до фалшиви документи, истинското съдържание остава скрито. Всъщност програмата беше одобрена лично от президента.
— Използвал ли си изследователски фирми, които да поемат част от проучването?
— Отговорът отново е не — каза Никълс. — Купувах статии за Джеферсън през мрежата, плащайки за тях със собствената си кредитна карта, а след това покривах разходите си със сметката, която ми откри президентът. Книгите, от които се нуждаех и не исках да взимам от библиотеките, купувах през интернет, заплащайки по същия начин.
— Чат-румове? Изнесени лекции по темата? Други учени, с които си контактувал, освен Марван? — продължи да го разпитва Харват.
— Не — отвърна Никълс и си извади лъжица от едно чекмедже в камбуза.
— Тогава информацията трябва да е изтекла от Марван. Който и да е по петите ти, той те преследва, защото колегата ти е казал грешните неща на грешните хора.
— Това е невъзможно. Марван иска този проект да успее точно толкова, колкото и аз.
Харват се канеше да му отговори, когато лаптопът в кабината му даде сигнал за входящо повикване.
Глава 48
Номерът на входящото обаждане беше скрит и понеже беше дал номера на своя акаунт само на един човек, Харват предположи, че е Гари Лоулър. Но грешеше.
— Здравей, Скот — каза гласът, докато Харват слагаше слушалките и микрофона, за да приеме обаждането. — Доста време не сме се чували.
Недостатъчно дълго, помисли си Харват, разпознавайки гласа на президента Рътлидж. Обзеха го смесени чувства, сред които и гняв към Лоулър за това, че го беше хванал неподготвен с това обаждане.
— Здравейте, господин Президент — каза той с равен глас.
Рътлидж нямаше никаква причина да очаква топъл прием, след онова, което беше преживял Харват.
— Трябва да поговорим.
— Да, трябва — отвърна Харват и най-безочливо се насочи към приоритетите си. — Какво се прави за Трейси?
Президентът сведе поглед към информацията, която му беше дал Лоулър преди обаждането.
— Тя е получила някакъв оток на мозъка, откъдето идват и болките. Лекарите смятат, че може да е причинено от стрес. Започнало е лечение и ще я държат под наблюдение.
— И какво по-точно правите, за да й помогнете?
— Всичко, каквото мога — каза Рътлидж — и в замяна се нуждая от помощта ти.
Харват мълчеше.
Рътлидж почака известно време, но отговор не последва.
— Знам, че не си съгласен с начина, по който подходих към нещата — поде президентът. — И също, че ме държиш отговорен за онова, което се случи. Приемам това. Но трябва да знаеш, че когато взимах решенията си, както винаги, се ръководех само от това кое е най-добро за страната ни.
— Хора, на които държа, бяха убити, а други бяха ранени — отвърна Харват. — Терорист, мечтаещ за мъст, беше освободен от Гуантанамо и когато започна да преследва близките ми, ми беше казано да не се намесвам и да не предприемам нищо.
— Наистина съжалявам за това, но нямах друг избор. А сега трябва да загърбим този случай и да продължим нататък.
— Извинете ме, господин Президент, но на мен ми е трудно да загърбвам нещата толкова бързо.
Кръвното налягане на Рътлидж започваше да се покачва.
— Искаш да ти заповядам ли? Дотам ли трябва да стигнем? Боже мой, ако ние не можем да се обединим в борбата срещу тези хора, питам се какво я очаква тази нация? Виж, можеш да ме мразиш, колкото искаш, но знам, че мразиш врага повече. Знам също, че колкото и да ти е било тежко, ти никога не си казвал не, когато твоята страна се е нуждаела от помощта ти.
14
Историческа забележителност и библиотека, помещаваща се в някогашния дом на Томас Джеферсън във Вирджиния. — Б.пр.