Посредникът

— Един вид измяна, нали?

— Може би точно така го е виждала. Как беше онова същество… дето се чифтосва и… нали се сещаш?

— Паякът черна вдовица.

— Да, черната вдовица — след секса женската убива мъжкия.

— Точно така. Премахва партньора си от генетичния фонд, което гарантира, че той няма да й изневери с друга и да зачене конкурентно потомство.

— Но в случая очевидно е другояче. Там става дума за секса като генетично оцеляване. Сексът може да бъде и борба за надмощие. — Тя помълча, после подхвърли: — Обзалагам се, че го е накарала да й се моли, да се унижава.

— Мислиш ли?

— Защо не? Някои жени го правят и с мъжете, които обичат.

— Защо?

— Първична демонстрация на власт. Сексуален ин и ян. Не той владее положението, а тя.

— Олеле.

— Ти ме попита как мисли жената. Отговарям ти, че някои жени мислят и действат по този начин. Не казвам, че го одобрявам, напротив, но се среща сравнително често.

— Но има и още, нали?

— Ами… изчакай малко. — Тя се позамисли, после каза: — Добре, дай да разгледаме финалния акт. Тя го възбужда, след това го убива и нагласява тялото така, като че е мастурбирал. Може би тук също има послание.

— Поредният акт на надмощие?

— Не ми се вярва. Мисля, че нейната потребност от надмощие е стигнала до върха си, когато за пръв път са правили секс. А онова… е, мисля, че си прав — тя е режисирала сцената на унижението му. Може би го е накарала да я моли, но вече не за свое собствено удоволствие, за реализиране на фантазиите си. Манипулирала е неговото сладострастие, както скулпторът оформя глината, преди да започне да вае. — Тя ме погледна. — Не знам какво й е направил, но за нея последната сцена е трябвало да се равнява на стореното.