Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Чу се как рамката на прозореца се вдига. След това прошумоляха копринени дрехи.
Чеси прехапа устни, неспособна да стои безучастна, скрита зад паравана, докато всичките й сетива се напрягаха, готови за атака.
Приглушени стъпки потънаха в килима и се насочиха към леглото.
Някой изохка. После тихо изруга. Морлънд?
Тя спря да диша и отчаяно се вслуша в тихите звуци край прозореца.
Мускулеста плът се сблъсъка в стена от мускули. Със затаен дъх противниците се вкопчиха един в друг и всяко тяхно движение глухо отекваше в ужасната тъмнина.
Чеси чакаше, без да помръдва, макар това да бе едно от най-трудните неща, които някога бе правила.
Масата с трясък се преобърна. Разнесе се остър звук на раздираща се коприна.
После — тиха ругатня. Беше Морлънд.
Пръстите й се свиха.
Ново проклятие. Този път пронизително, пискливо.
На китайски.
Значи наистина е Триадата. Сигурно са я проследили дотук!
Някакъв фотьойл се преобърна, докато двете сенки призрачно се приближаваха в тъмнината, все по-близо до паравана. И тогава се чу силен трясък на разбито стъкло, последван от грубата ругатня на Морлънд.
След миг тежко тяло удари паравана, който се разклати и полетя към земята.
Морлънд изрева от болка — единственото нещо, което Чеси се молеше да не чуе. Тя изскочи иззад падащия параван и се ослуша.
Нищо, освен тежкото дишане на Морлънд.
И тогава го чу. Едва доловимо прошумоляване на дреха. Съскащ звук на коприна от другата страна на леглото.
Чеси се насочи към него, като внимаваше да не се спъне в масата, паднала от дясната й страна. Нападателят също бе много внимателен и не издаваше звук. Ала Чеси долови движението на въздуха и разбра, че той е до библиотеката и търси тайника.
Ако успееше да го хване, може би щяха да разберат къде е баща й.
Приближаваше се безшумно. И в този миг кракът й настъпи натрошеното стъкло.
Тя моментално отскочи, за да избяга от предателския шум. Ала не бе достатъчно бърза.
Нечия твърда ръка се стовари върху нея, засягайки само част от лакътя й. Със стиснати зъби тя приклекна и се претърколи, за да избегне нов удар от тъмнината.
И тогава кракът й разсече въздуха и се стовари върху коприна и човешка плът. Нанесе няколко светкавични удара и всеки от тях срещаше стена от мускули. После отскочи назад. Чу тихо, тежко дишане и приглушена ругатня.
Чеси се плъзна като сянка и направи голям кръг, така че да излезе в гръб на противника си.
И пак силно ритна там, където предполагаше, че е шията.
Удари на мускули. Улучи яката му ръка. Пое си дъх, завъртя се и отново ритна, този път по-високо.
Този път ударът попадна в незащитения му стомах. От силата му противникът й политна назад.
— Ай-ей-я! — Говореше на бързия и писклив кантонски диалект. — Добре се биеш, синко. Особено за едно вонящо чуждоземно псе!
Чеси запази мълчание. Знаеше каква е целта на подигравката — да я накара да проговори и така да се разкрие. Тя тихо заобиколи и се върна при прозореца.
Там зачака. Знаеше, че врагът е ударен и ще опита да се измъкне.
Ударът дойде ненадейно, мазолеста длан се заби право във врата й. Само шепа бойци можеха да изпълнят подобно нещо. Чеси се бе надявала да се научи, но учителят не се съгласи, твърдейки, че това е просто външен ефект без съдържание и не е за такива като нея.
Ала един триад беше длъжен да владее този удар.
Чеси политна напред почти изгубила съзнание, после с вихрушка от въртеливи движения затърси противника си.
Беше закъсняла — долови полъх на вятър, усети как копринените завеси я блъсват в лицето. Прозорецът!
Метна се напред и се взря в празното пространство.
Късно. Някакъв силует се скри зад комина на покрива. Докато го наблюдаваше, на Чеси й се стори, че се обръща и й се покланя подигравателно.
Тъкмо се канеше да го последва, когато чу болезнен стон зад гърба си. Още един стол се прекатури на земята.
Този път Морлънд не издаде звук. А това, реши Чеси, бе по-лошо от всичките му ругатни.
Разтревожена се обърна, забравяйки за разтапящата се в нощта сянка, защото знаеше, че сега Морлънд има нужда от нея. Насочи се към проснатото му тяло и напипа пулса — беше забавен, но равномерен. Задъхвайки се от болката в собственото си рамо, Чеси го опипа, за да види дали кърви.
Вместо кръв намери две подутини — точно зад ухото и над дясната му вежда. Несъмнено това го беше повалило. Лицето й се сгърчи от напрежение, но тя успя да го повдигне в седнало положение и докосна бузата му.
— Тони? Събуди се!
Той потрепера.
— Какво… — Той тихо изруга. — Чеси? Нима е…
— Тук съм. За съжаление нападателят ни се измъкна. Мисля, че е голям майстор.