Перлата на любовта

Ала блясъкът в очите му й напомни за опасността. След миг тя беше на крака и се хвърли към прозореца.

Покатери се на перваза и бутна рамката. Измъкна единия си крак. Чу мрачно проклятие зад гърба си, но си забрани да мисли за болката, която току-що му беше причинила.

Беше необходимо. Както много други неща, които бе правила, без значение дали бяха правилни или не, а просто — необходими.

Но тази мисъл не я успокои, защото отново чу как Морлънд стене от болка и се влачи по земята.

Тогава тя се устреми към тъмнината, към нощта навън, към свободата. Ала когато й оставаше още само една крачка, усети как железните му мазолести пръсти я сграбчват. Те безжалостно се сключиха около коляното й.

Преди Чеси да успее да мигне, Морлънд я дръпна навътре и я притисна до гърдите си.

Каза си, че трябва да го удари. Заповяда на ръцете си да го пернат по врата или ключицата.

Но не можа.

А после беше твърде късно.

Погледът му беше леден, безпощаден. Този път той реши дори да не хаби думите си. Просто я вдигна на ръце и я събори по гръб на леглото.

Устните му бяха плътно стиснати.

— Първо, за книгата, Чеси. Защо пое такъв риск заради нея?

Чеси го изгледа разярено и се дръпна към края на леглото, който беше най-близо до прозореца. Той присви очи.

— Няма да успееш. И няма да си тръгнеш от тази стая, преди да си ми отговорила.

— Нищо няма да ви кажа!

Морлънд сви рамене.

— В такъв случай, нощта ще бъде дълга. — Той свали ризата си от фин син плат и заобиколи леглото, без да откъсва очи от Чеси. — За пари ли? Толкова ли си загазила?

Чеси се отдръпна още по-встрани.

— Някакъв нов безумен проект на баща ти ли?

Никакъв отговор.

Чеси внимателно опипваше леглото, търсейки нещо, което можеше да й послужи за оръжие. Но не намери нищо. Нищо освен колосани ленени чаршафи и копринена нощна риза.

— Няма да ви кажа нищо. С каквото и да ме заплашвате! — Внезапно тя се изви като лък и го ритна в ребрата.

Ако бе вложила всичката си сила, такъв удар щеше да извади врага й от строя. Но Чеси искаше само да го задържи на прилично разстояние.

Той помръкна и отскочи, след което се опита да я заобиколи.

Вторият й ритник се заби в бедрото му и болката се стрелна надолу по целия му крак.

Тя видя как Морлънд се преви и се хвана за крака, а сетне бавно изправи гръб.

Ярост гореше в очите му.

— Ще трябва още малко да се понапънеш, скъпа. Аз съм готов да остана тук цяла нощ.

Ала Чеси забеляза болката, която сковаваше челюстите му и изостряше погледа му.

Пръстите му, които се опитваха да разтъркат коляното.

Усети как стомахът й се свива от представата за това колко го боли. По дяволите, защо не се предаде и не я остави на мира?

— Заради баща ти е. Те са го отвлекли, нали?

Чеси онемя. Гледаше го, неспособна да отрече.

— Е?

— Откъде… откъде знаете?

— Имам си шпиони, скъпа. — Той горчиво се засмя. — Поне този път сведенията им се оказаха верни. Откога го няма?