Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Морлънд стисна зъби. Той бавно посегна и прибра кичура отново на мястото му, зад ухото й.
Този жест — толкова нежен и неочакван — накара Чеси да изпъшка. Сърцето й подскочи.
— Какво знаеш ти за болката ми? Освен ако… — Един мускул трепна под кожата на скулата му. — Значи ти си била онази нощ в кабинета ми? Мислех, че е Уитби.
Чеси кимна.
— Беше ли приятна визитата? — Лицето на Морлънд помръкна. — Хареса ли ти представлението?
— Ако си бяхте легнали, когато, трябваше, нямаше да ви обезпокоя!
— Приемете най-искрените ми извинения. Не можех да изкача стълбата до втория етаж. — Гласът му прегракна. — Както най-вероятно си забелязала.
Чеси помисли дали да не отрече, че е видяла състоянието му през онази нощ. Но това би означавало да прояви малодушие.
— Забелязах. Откога сте така?
— Откога съм така ли? — Той сви рамене. — От доста време.
— И постоянно ли ви мъчи? Както тогава?
Морлънд отново сви рамене.
— Да кажем, че винаги го усещам. Но аз нямам нужда от съчувствието ти, Чеси. Нито от сълзите ти. Искам само да ми отговориш.
Лъжеше. Имаше нужда от всичко, което тя можеше да му даде. Искаше всичко. И твърдостта, притискаща слабините й, го доказваше.
Той знаеше, че и тя го усеща. Иначе лицето й не би горяло от вълнение.
Морлънд преглътна ругатнята си. Мисли, глупако! Забрави колко е красива, колко е прекрасна така, легнала под теб. Помни какво трябва да направиш… и защо.
— Значи Триадата е отвлякла баща ти и искат Книгата на насладите. Значи просто трябва да я намерим и да им я дадем — каза мрачно той.
— Тя… тя не е ли у вас? О, Боже, аз се надявах, че…
— Боя се, че не. Дори мислех да открия дирите на оня тайнствен хлапак, който тъй умело се катереше по лондонските покриви. Надявах се, че ще може да ми помогне. Сега съм сигурен, че ти си неканеният нощен гост.
Чеси кимна, в очите й се четеше предизвикателство.
— Дори и в Кралското азиатско дружество ли?
Тя отново кимна.
— Боже, ти си луда! Можеха да те убият! Ами ако те бяха хванали?
— Аз… нямах избор. Бележките посочваха точното място. Пишеше, че…
— Бележки ли? — Морлънд сграбчи ръката й. — Какви бележки?
— Същите, които ме насочиха към този дом… и към всички други места.
Гласът му стана нетърпелив.
— У теб ли са още?
— Разбира се. Но от тях няма полза. Няма нито име, нито някакъв знак кой ги изпраща. — Чеси отново направи опит да се освободи.
Морлънд не й обърна внимание.
— Кой ги донасяше?
— Понякога момчетата, които нощем палят осветлението на улицата, друг път — някой кочияш. Всеки път различни хора. Но никой от тях не знае кой ги е изпратил.
— Така и предполагах. И последната бележка ти заповядваше да търсиш книгата тук?
Чеси кимна с глава.
— Направо е смешно. Явно и те не знаят повече от нас.
— Кой знае — бавно промърмори Морлънд. Очите му се присвиха.
В същия миг се вцепени.
— Тони? Какво…
— Ш-шт!
Тогава и Чеси чу тихото потропване навън, някъде около прозореца. Дали не стържеше някой клон? Или бяха стъпки по керемидите? Звукът се приближи — мек, потаен, бърз.
— Скрий се зад паравана — прошепна Морлънд.
— Но…
— Веднага, по дяволите!
21.
Заповедният му глас я накара да се подчини. След миг тя се шмугна зад лакирания параван, върху който бяха хвърлени разкошен копринен халат и фина ленена риза.
Гънките на дрехите все още пазеха миризмата на тялото му. Смесен аромат на сапун, кожа и… гардении?
Чеси потръпна, забелязала бялото цвете, забодено в третия илик на ризата му. Но защо…
Ала нямаше време да гадае.
Морлънд духна свещта и стаята потъна в мрак.
— Каквото и да става, стой там — заповяда той. — Не искам да се спъна в теб в тъмното.
Чеси чакаше с разтуптяно сърце, дишаше леко, на пресекулки. Главата й странно се замая при приближаването на стъпките по покрива.
Прозорецът щракна.
Наблизо. Съвсем наблизо.
Тя автоматично забави дишането си, коленете й автоматично се отпуснаха и тя приклекна.
Готова. Винаги готова. Както я бяха обучили в Шао Лин. Независимо от обещанието, което бе дала на Морлънд.
Застинала в тъмнината, Чеси долавяше лекото, сладко ухание на гардениите. Нежно. Прекрасно. Невероятно чувствено.
Сетивата й се напрегнаха до краен предел. И двамата бяха в страшна опасност. Всеки миг можеха да прережат гърлата им, а тя си мислеше за това, че е запазил гарденията, която бе взел от косите й и я е втъкнал в ризата си, до сърцето си.
Рамката на прозореца тихо изскърца. След миг Чеси усети студения въздух, който нахлу в стаята.