Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Какъв ужас. Каква ли болка е преживял.
Но Чеси не биваше да мисли за това, не и сега, когато опасността бе тук. Взе дългите и тънки игли „хао-чии“. Заби първата точно над коляното и с лек натиск я завъртя. Втората игла постави в центъра на бедрото, третата й точно под слабините.
Ако в този миг мислите й не бяха съсредоточени върху това да го спаси, Чеси би се ужасила да извърши толкова интимна операция, но сега единствено пълзящият студ, който обхващаше тялото на Морлънд, и все по-белеещото му лице имаха някакво значение.
Мили Боже, дано не е късно. Направи пръстите ми силни и точни, за да поставя иглите така, както ме учеше старият игумен Тан…
Извади още три игли от чантата и ги заби в същите точки на другия крак, като внимателно следеше за някакви признаци на живот.
Нямаше.
В този миг се върна Суидин. В ръцете си държеше съд с врялата каша.
Чеси отсипа малко върху парче ленено платно и го наложи върху раната. После отстъпи крачка назад, като отчаяно хапеше устни.
— Добавяй по малко от кашата, Суидин. Аз… аз трябва да се съсредоточа. — Тя затвори очи и отпъди страха, мислейки единствено за местата на точките, които беше научила преди много години в сенчестата килия на игумена.
— Меридианът „тай-май“ контролира вътрешните болести. Ако забиеш иглите в главните му точки, можеш да постигнеш голям лечебен ефект.
Чеси се намръщи. Нищо не помагаше! Нито иглите, нито кашата от билки. Трябва да има още нещо, което е забравила!
Тя закърши пръсти, мъчейки се да си спомни. Ако знаеше тогава, че един ден тези лекции могат да спасят живота му, щеше да слуша по-внимателно.
И изведнъж нададе възторжен вик и измъкна кутия с бял прах от чантата. Беше много опасен, разбира се. Ако сложеше повече, Морлънд можеше да умре.
Ала ако не предприемеше нищо, той със сигурност щеше да умре.
Превъзмогвайки треперенето на пръстите си, Чеси гребна със сребърна лъжичка от праха и посипа раната.
Вгледа се в лицето на Морлънд, но то не се променяше и бе все така мъртвешки бледо.
Никакво движение. Устните му синееха, дишането му едва се долавяше.
Тя събра длани пред гърдите си и се помоли на Бога Морлънд да оздравее.
— Не се предавай. Още не. Не и когато имам още толкова сметки за разчистване с теб!
Отчаяно поръси още малко от праха „ма-хуан“. Това възбуждащо средство се приготвяше от китайска билка, която стимулираше тялото и караше сърцето да пулсира с бясна сила, а кръвоносните съдове — да се разширят.
Щеше да ускори преминаването на отровата през тялото му. Само да издържи следващите няколко минути, тогава имаше шанс да остане жив.
Сълзите се стичаха по страните й, но Чеси не им обръщаше внимание. Пръстите й въртяха тънките игли, както бе виждала да прави старият Таи.
— Опитай се, чуваш ли ме? Бори се!
Ала и да я чуваше, Морлънд с нищо не показваше това. Продължаваше да диша бавно, повърхностно, едва забележимо.
Чеси прехапа устни. Не можеше да направи нищо повече. Освен да чака.
И да си спомня…
Бе един от прекрасните лазурносветли дни на ранната пролет, каквито рядко се срещат в тропиците. Целия ден слънцето изсипваше лъчите си от ясното като сапфир небе и превръщаше водата в кристално огледало.
Те плуваха и разглеждаха рифовете, после се покатериха на един мъничък остров, където ядоха ягоди и си опекоха риба на огъня, който Тони се опита да накладе. Чеси се смееше на непохватните му действия, но накрая го съжали и сама свърши работата.
В отговор Тони обезкости рибата и подреди филетата върху нагорещения от огъня камък, където те шумно зацвърчаха. Докато червата й къркореха от глад, Чеси добави шепа ароматни треви. Обгърна ги гъст облак дим и придаде някакво магическо значение на всичко, което правеха.
Чеси се завъртя в танц, отметна глава назад и се разсмя.
Просто така, от удоволствие. От радостта да си жив в такъв чудесен пролетен ден. Просто защото небето бе прозрачно като сапфир, а морето блестеше гладко като стъкло чак до хоризонта.
Защото въздухът бе свеж и те бяха сами в мъничкото си царство на острова, далеч от всички, които биха ги критикували, гледали неодобрително или гълчали.
Защото в този миг те бяха в рая или поне толкова близо до рая, колкото Чеси се надяваше да е заслужила.
Тогава и Морлънд прихна в смях, вдигна я на ръце, завъртя я и я подхвърли във въздуха.
Когато отново я хвана, той все още се смееше весело, с лека ирония, като по-голям брат, какъвто винаги бе мечтала да има. Прегръдката им беше просто приятелска. Израз на невинно и искрено удоволствие.