Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Твърдите му пръсти хванаха китката й в мрака.
— Чувствам се странно. — Отново изруга. — Ами ти… Той…
Тя сурово се засмя.
— О, аз съм добре, като не се броят няколкото драскотини. Но го изпуснах, но дяволите!
Пръстите му трепнаха.
— Следващия път ще се справим по-добре. Изведнъж под вратата на спалнята пропълзя лъч светлина. Приглушени гласове отекнаха в коридора. След миг вратата шумно се отвори.
— Милорд, тук ли сте? — Невидимият слуга изруга, когато кракът му се удари в някакво дървено препятствие. — Отиди да донесеш фенер, Алис! И повикай коняря! — Тежките му стъпки изтрещяха върху счупеното стъкло.
— Насам, Скелтън. Пази се от проклетите стъкла. — Морлънд пусна Чеси и се отдръпна от нея.
В коридора затрепка светлина, която след миг заля стаята. Влезе слуга със запален свещник.
— Божичко! Какво…
В стаята цареше хаос.
Маси и столове се търкаляха в безпорядък, параванът лежеше на пода със странно разперени крила, дрехите се бяха разпилели край него. До прозореца, където чаплите и гарафата бяха излетели по време на борбата, блестяха стъкла.
Слугата онемя. Погледът му се спря върху Чеси, която се бе подпряла на един преобърнат фотьойл.
— Кой…
Той не довърши. Объркано гледаше Морлънд, който се мъчеше да се изправи на крака, придържайки се в облегалката на фотьойла. Графът се олюля и тръгна към вратата.
— Този подлец е разлял брендито. По-добре… а-а-х… донеси друго, Скелтън.
— Не! — Пребледняла, Чеси наблюдаваше Морлънд, който вдървено се влачеше по обсипания със стъкла йод. — Недей!
Ала предупреждението й закъсня. В същия миг Морлънд се намръщи и се хвана за бедрото. Под ужасения поглед на Чеси той залитна.
— Помогни ми! — Преди слугата да се е опомнил, Чеси беше до Морлънд. Тя го прегърна през кръста, превивайки се под тежестта му.
Чак тогава слугата стигна до тях и подхвана графа.
— Какво става, за Бога? Кой сте вие? — Мъжът ококори очи, зърнал синьо-черния водопад на косите й, който досега бе скрит зад гърба й. — Но… вие сте жена!
— Разбира се, по дяволите! А сега ми помогнете да сложа графа в леглото, преди да е успял да се нарани по-сериозно.
Двамата помъкнаха безчувствения Морлънд към леглото и го настаниха да легне по гръб. На едно място бричовете му бяха срязани и кръвта напояваше плата.
Чеси смръщи вежди, забелязала още един разрез на ръката му. Виждаше се подутина с големината на юмрук.
Тя прехапа долната си устна, загледана в прясната, изтичаща кръв. Явно раната бе от кинжал. Но защо Морлънд изгуби съзнание?
Тя се наведе, разглеждайки гладките ръбове на раната. Не бе дълбока, не бе изгубил и много кръв… Защо тогава…
Изведнъж тя изтръпна. Странната кисела миризма бе първото нещо, което я предупреди за опасността. Тя бързо се наведе и докосна челото, после ръката на Морлънд.
— Вижте какво, мис…, която и да сте! Искам да знам какво става тук! И вие какво правите т…
Чеси не му обръщаше внимание. Беше съсредоточила вниманието си върху слабата метална миризма.
Отнякъде й беше позната.
И в този миг замръзна, спомни си.
Точно така, преди дванадесет години, на един селски банкет. Бе усетила миризмата, а после бе видяла един мъж, който падна с пребледняло и изкривено лице и малко след това умря.
Мили Боже, дано не съм закъсняла!
След миг тя вече даваше нареждания на слугата, свали подплатения си жакет и разкъса ръкава му.
— Ще имам нужда от топла вода и нож… трябва да се извари. Изпрати някой да доведе Уитби и мисис Харис от дома ми.
И тъй като зад гърба й продължавайте да цари тишина, тя вбесено се обърна.
— Стига си гледал тъпо, дръвнико! „Дорингтън Стрийт“, номер двадесет и седем. Кажи им да доведат Суидин, а той да вземе и чантата ми. Побързай, човече, иначе господарят ти ще умре!
Чак сега слугата затвори зяпналата си уста и изхвърча от стаята, викайки кочияша.
Чеси не откъсваше очи от бледото лице на Морлънд и зашепна отчаяна молитва за мъжа, който лежеше неподвижно в леглото.
Японците я наричаха „фугу“. Други — „риба-балон“. От нея правеха най-страшната отрова, позната на човечеството. Тя за секунди парализираше жертвата си и я умъртвяваше безвъзвратно, безмилостно.
Нямаше никакво време. С всеки тласък на кръвта отровата наближаваше сърцето.
Изобщо не усещаше крака си.
Отначало бе приятно, защото за пръв път изобщо не усещаше болката в коляното си.
Опита се да го каже на Чеси, но мисълта му се губеше. Чувстваше се добре така — да си лежи върху колосаните чаршафи, докато мислите му се реят някъде в отвъдното.
Тогава се появи студът и плъзна нагоре по краката му. Скоро усещаше само тежест там, където по-рано костта и мускулът пулсираха от болката.