Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Но книгата беше изчезнала.
С нарастващо безпокойство тя се прокрадна в коридора и се запромъква към спалнята на Морлънд на втория етаж. „До библиотеката има скрита врата“, пишеше в бележката.
Когато безшумно отвори вратата в дъното на коридора и надникна в спалнята, Чеси имаше чувството, че сърцето й ще изскочи.
На масичка за карти беше запален само един свещник. В трепкащата му светлина Чеси различи бели чаршафи и виолетови копринени завеси.
Чаршафите образуваха купчина, струпана върху широкоплещест мъж, който спеше дълбоко.
Този път поне бе свалил ботушите си. Тя се намръщи, забелязала камарата дрехи, небрежно разхвърляни по пода между вратата и леглото.
Чеси затаи дъх и напрегна сетива. Морлънд не помръдваше.
Сега или никога, помисли си мрачно.
Тя пропълзя до библиотеката и опипа с пръсти дървените полици. Всичко около нея бе застинало.
Тайникът трябва да е някъде тук!
Внимателно опипа стената, търсейки някаква вдлъбнатина или таен секрет.
Отново нищо. Нито следа от някакъв механизъм.
Претърси полиците още веднъж, после коленичи, за да опипа ламперията над пода.
И това не донесе успех.
Тъкмо се канеше да се изправи, когато зърна гипсовите фигури от двете страни на библиотеката, някъде на равнището на кръста. Присви очи и се приведе напред. Странно. Фигурите не бяха съвсем симетрични.
Тя опипа очертанията на една цъфнала гипсова клонка, която стърчеше няколко сантиметра по-високо от същия орнамент от другата страна на библиотеката. След миг Чеси отскочи и едва не извика тържествуващо — част от стената поддаде навътре. Откри го!
Чеси предпазливо провря ръка в тъмната ниша и заопипва прашните полици.
Пръстите й докоснаха нещо обемисто, нещо, покрито с коприна, със закопчалки от слонова кост.
Пулсът й забуча в ушите, когато измъкна предмета и го поднесе към светлината на свещта.
Разтвори кориците, обсипани със скъпоценни камъни. В ръцете й се оказа дебел том с подшити на ръка страници.
С разтуптяно сърце Чеси се облегна на стената и се вгледа в страниците.
Този път явно имаше късмет…
Тя внимателно обърна първата страница. Сърцето й се сви.
О, рисунката беше майсторски изработена. Ярките цветове изобразяваха двойка влюбени, прегърнати в градина с лотоси и божури.
Ала не бе рисувана със същата майсторска четка, която бе създала шедьовъра, който преди много години бе видяла в кабинета на един богат китайски търговец.
Чеси се олюля. Успехът й се изплъзна под носа. А този път беше толкова сигурна…
Примигна, борейки се със сълзите. Мили Боже, кога ще свърши всичко това?
Зад гърба си чу тихо мърморене.
Чеси бързо се обърна и се вторачи в неподвижната фигура на леглото. Трябва да си върви, преди да се е събудил, както успя да направи при последното си посещение в дома му!
Тя тръгна към библиотеката, стиснала книгата в разтрепераната си ръка.
В същия миг изохка. Нечии железни пръсти се забиха в дясната й китка и я извиха нагоре. Тони Морлънд навъсено вдигна към очите си покритата й с белези ръка, после обърна към светлината мазолестата й длан.
— Накъде си тръгнал, млади човече? — Гласът му загрубя. — Или трябва да те нарека „приятелко“?
Книгата се изплъзна от другата ръка на Чеси и тупна на пода.
— Да, бях сигурен, че книгата ще те съблазни да се върнеш, скъпа.
Силните пръсти посегнаха към маската върху лицето й. Чеси ахна и отскочи назад.
— Но вие нали…
— Леглото ли? Стар трик, който научих в Пиренеите. — В светлината на свещите лицето на графа изглеждаше сякаш изсечено от камък. — А сега да свалим маската, и без друго знам коя си.
Чеси чу как коприната прошумоля и в следващата секунда маската падна от лицето й.
— Как разбрахте?
— Че си ти ли? — Морлънд мрачно се засмя. — Не можех да забравя за хлапака, който пълзеше по покривите. А когато видях ръцете ти, с всички тези мазоли… — Очите му помръкнаха. — О, не твърдя, че се сетих веднага. Тогава все още си мислех, че сте двама. Но сега, когато хванах ръката ти, със същите мазоли… — Той рязко я пусна, сякаш изпита внезапна болка. — Защо, Чеси? Това е всичко, което искам да знам. И още нещо… как?
Чеси отстъпи встрани, опряла ръце в стената. До вратата имаше още четири, може би пет крачки. Трябва да отвлека вниманието му по някакъв начин…
— Защо? Много просто. — Тя незабележимо пристъпи вляво. — Това бе едно предизвикателство, милорд. Знаете, че никога не съм могла да устоявам на предизвикателствата. — Още две стъпки. — Как? Нека просто да предположим, че се научих на много неща, откакто напуснахте Макао.