Чисто удоволствие

Мойра тъкмо бе опаковала две от най-подходящите за път рокли, бельо и лични вещи в една голяма платнена чанта, която откри на тавана, когато се появи Петибоун, като кършеше ръце и изглеждаше много разстроен.

— Какво има, Петибоун? Случило ли се е нещо? Не е сър Джак, нали? С него всичко е наред, нали? — тя не знаеше защо трябва да се тревожи за Джак. Мъже като него винаги оцеляваха.

— Нямам вести от негова светлост, но долу е лорд Мейхю и настоява да ви види. Страхувам се, че ще имаме неприятности. Довел е двама полицаи.

За пръв път, откакто го познаваше, Мойра видя непоклатимия Петибоун истински разстроен.

Мойра вдигна рамене, напълно наясно какво иска Мейхю. Той си разчиства сметките с нея. Беше твърде късно да бяга. Тя трябваше да приеме съдбата си и да се моли за милостив съдия.

— Веднага слизам, господин Петибоун. Бихте ли предали на Джили да разопакова багажа ми? Няма да заминавам никъде — освен в затвора, мислено добави тя.

Икономът остана при лорд Мейхю и полицаите, които нетърпеливо чакаха във фоайето. Когато Мойра се появи и заслиза по стълбите и четиримата мъже я проследиха с поглед. И всички те, освен Мейхю, я гледаха одобрително. На главата му още стоеше цицината, където го удари малката вещица. А той не забравяше лесно, нито прощаваше. Обмисляше отмъщението си, докато разпространяваше слуха, че Мойра не е това, за което се представя. Така се надяваше да съсипе и Черния Джак, но съдбата неочаквано се намеси и той междувременно наследи херцогство.

Обществото можеше дружно да презре Мойра, но би било много по-благосклонно към един херцог. Когато Мейхю разбра, че Джак неочаквано е заминал за Корнуол, реши да нанесе удара, докато Мойра временно е без покровител. След внимателно обмисляне бе споделил плана си с лорд Ренфрю, който се оплака с горчивина и раздразнение как тя е отхвърлила добронамереното му предложение за женитба.