Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Остави купата, облегна се на възглавницата и впери поглед във войника, който също го гледаше. Не му проговори, но Денис и не очакваше да го стори. Не ще и дума, положението му бе претърпяло коренна промяна.

В коридора отекнаха тежки стъпки. Вратата се отвори и на прага застана баронът.

Денис засенчи очи, заслепен от блясъка на дрехите му и слънчевата светлина, която струеше зад него. Кремер го оглеждаше мълчаливо, свъсил рунтавите си вежди.

— Магьоснико — проговори той, — как да постъпя с теб?

Денис се пресегна, отново отпи от купата и бавно облиза напуканите си устни.

— Труден въпрос, ваше сиятелство. Я да помисля. Чакайте, май имам една идея. Какво ще кажете за това — да помогнете на мен и приятелите ми, без задни мисли и от добро сърце, да се върнем по домовете си в добро здраве — умствено и физическо.

Усмивката на Кремер не беше от най-красивите.

— Каква идея само, Магьоснико! Аз също имам една. В последно време дворцовият палач все по-често се оплаква, че инструментите му не получавали нужната доза практика. Работи само площадката за екзекуция. Дали първо да не помогнем на бедния човечец?

— Ето ти дилема — призна с непресторено съчувствие Денис.

— Мда, труден избор.

— Уверен съм, че ще измислите нещо накрая.

— Ах, така ли? Подобна проява на самоувереност у един магьосник е наистина вдъхновяваща. И все пак, има две взаимно изключващи се възможности. Питах се, не би ли могъл да предложиш някакво компромисно решение? Искам само намек, нищо повече.

— Компромисно значи — закима Денис. — Хмм. — Той се почеса по брадата. — Добре, а какво ще кажете за това — аз ще изпълня желанията ви бързо и без запъване, а в замяна ще ми осигурите малко по-луксозен живот, ще ме отрупате с подаръци и ще ми обещаете някой ден да ми върнете свободата?

Кремер се засмя.

— Не е лошо за начинаещ! Нищо чудно, че те смятат за магьосник.

— Е, не се изпотих от размисъл — отвърна скромно Денис.

Баронът изпука с кокалчета.

— Значи се договорихме. Разполагаш с два дни да завършиш ремонта на дестилационната инсталация и да обучиш слугите ми как да я практикуват. След това се захващаш с прототипа на едно далеч по-ценно изобретение — оръжието ти за поразяване от разстояние. Искам да ми дадеше нещо, от което да имам действителна полза в предстоящата война. Разбрахме ли се по въпроса за компромиса?

Денис кимна. В главата му бъкаха безброй идеи, коя от коя по-тъпа.

— И още нещо, Магьоснико. Ако още веднъж посмееш да ме изложиш пред други хора, или да се изпречиш на пътя ми, бързо ще разбереш, че инквизиторите ми са приготвили за теб нещо наистина специално. Да няма повече повторения на вчерашната демонстрация. Ясен ли съм?

Денис не отговори, но високият мъж продължи да го изпива с поглед, докато не кимна едва забележимо. Чак тогава баронът се засмя и допълни: