Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Денис изстена. Ледена вода го блъсна в лицето и той отвори очи като дишаше тежко.

Надвесен над него, Арт го гледаше с видимо безпокойство.

— Май сънуваше нещо… — подхвърли той. — Много те мъчеше. Сега добре ли си?

Денис кимна. Беше задрямал на обед в единия ъгъл на работилничката, която им бяха отделили. Сега навън вече се здрачаваше и замъкът тънеше в сенки.

— Добре съм. Нищо ми няма. — Той стана и изтри лицето си с кърпа. Още беше под впечатлението на съня.

— Идвам право от затвора. Рекох им, че искам лично да подбера момчетата, които ще работят на новата инсталация.

Денис кимна.

— Научи ли нещо?

Арт поклати глава.

— Никой не е виждал Стивмладши и Гат, нито Магин или което и да било от момчетата, откакто ги заловиха.

Това поне беше добре. Може би Стивмладши се е измъкнал и е успял да стигне при жена си. Новината малко му приповдигна настроението.

— Как ще я караме сега? — попита Арт достатъчно тихо, че да не го чуят пазачите. — Нов „балон“ ли ще правиме, или си намислил нещо друго — като „триона“, който може да разрязва стени?

След екзекуцията на техния приятел, Арт вече не изпитваше носталгия към живота между стените на замъка. Всичко, което искаше бе да се измъкне час по-скоро оттук, да види жена си и — ако е възможно — да даде един хубав урок на барона. Крадецът очакваше именно Денис да осъществи тези му желания.

Денис съжаляваше, че не може да сподели поне част от надеждите му.

Когато се стъмни, отряд войници изкачи терасата в средата на двора, където върху една поставка лежеше игломета. Държаха го там през деня, за да се зарежда от слънчевите лъчи, винаги заобиколен от поне шестима стражи.

Денис бе направил някои изчисления. Несъмнено оръжието наближаваше теоретичната граница на възможностите си, като се вземе предвид малкия му калибър. Независимо от прогреса в неговата ефикасност, то не можеше да надхвърли конструкционното решение — от него се изискваше да изпраща метални частици с помощта на енергия, натрупана в батериите му, през петсантиметровия слънчев колектор.

Още една причина да си вдига чуковете оттук. Баронът настояваше да използва игломета за събаряне стените на градските крепости. Денис не би желал да е наблизо, когато Кремер установи, че това надхвърля възможностите на оръжието.

Наблюдаваше стражите, докато вдигаха внимателно игломета от поставката му. Нямаше никакъв шанс да си върне отнетата собственост и с нейна помощ да си пробие път към свободата — охраняваха го твърде бдително. Трябваше да намери друг начин.

Обмислял бе идеята да построи закрита кола и да я практикува в бронирана машина. Теоретически беше възможно, но сигурно щеше да минат години при скоростта, с която еволюираха тук предметите. Не разполагаше с толкова време.

С настъпването на нощта се приземиха и съгледвачите на барона за отдавна жадувания отдих.