![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Денис почувства, че в душата му бавно се надига странна смесица от съжаление и срам. Макар вече да бе избрал на чия страна да заложи, симпатиите му го влечаха към л’тофите.
Неочаквано Хоск се обърна и го посочи с ръка. Кремер се усмихна и кимна окуражително към него. В същия миг началникът на почетната гвардия извика името му.
Денис свъси вежди. Да имаше някакъв начин да поговори с л’тофите насаме!
В това време Мишуа бе завързан за кола и Денис не се съмняваше в техните намерения. Беше присъствал на няколко подобни екзекуции през изминалите седмици и всеки път се гърчеше от безсилие. Арт също го знаеше, защото стоеше неподвижно.
Гил’м приближи със стегната крачка барона и се поклони. Кремер извади някакъв дребен предмет изпод мантията и го подаде на стражника, който се поклони отново, завъртя се на ток и се отправи към затворника.
Денис се почувства така, сякаш някой го е ударил по главата.
— Не! Спрете! — изкрещя той.
Без да му обръща внимание, Гил’м измина половината разстояние до гърчещото се тяло. Якият крадец му викна, че ще му скърши врата дори със завързани очи, но Гил’м само се ухили злорадо на предизвикателството. Сетне вдигна бавно черния метален предмет.
— Недей! Спри! — извика отново Денис, обхванат от заслепяващ гняв.
С един скок прескочи ниския парапет, втурна се към площадката за екзекуции, избягна ловко изпречилия се на пътя му войник, после се изплъзна на косъм от други двама, завтекли се да му отрежат пътя. Още малко и щеше да успее, ако не бяха собствените му пазачи, които го застигнаха и повалиха. По това време почти всички погледи от площадката бяха обърнати към него.
Гил’м вдигна игломета и натисна спусъка.
В бъркотията само неколцина гледаха към завързания затворник, когато фонтанът от метални късчета го покоси със свръхзвукова скорост.
Затова пък експлозията я чуха всички. Арт чак извика от изненада.
Сграбчен от трима стражи, Денис едва успя да извие глава, колкото да зърне кървавата маса на мястото, където допреди малко стоеше Мишуа и зейналата дупка в дървената ограда отзад.
Някой се беше занимавал доста сериозно с практиката на игломета. Гил’м се засмя доволно и вдигна оръжието към слънцето.
Все още в плен на слепия си гняв, Денис ухапа една ръка, ритна някого между краката, а друг блъсна с лакът в носа. Почти се беше освободил, когато някакъв тежък предмет се стовари върху тила му и настъпи мрак.
7
Линора не откъсваше очи от миниатюрните същества, които се редяха едно след друго върху прозрачната стена на малката кутия. Появяваха се от десния край и веднага се подреждаха, като не спираха равномерното си придвижване. Наляво движението им се забавяше прогресивно и точиците като че ли се прегрупирваха отново.
Кутията не бе по-голяма от дланта й и беше снабдена с ремъчета от двете си страни, едно от които имаше малки метални скоби.
Линора натисна предпазливо една от овалните издатини под прозрачната стена и насекомите затанцуваха по нов начин. Скачаха послушно всеки път, когато натиснеше някоя от издатините.
Детето в нея искаше да се смее и радва на тази прекрасна и неуморна играчка, чието предназначение засега оставаше скрито.
Тя остави кутията и потърка ръце. Не. Не бива да експериментира повече с живи същества. Не и преди да узнае какво прави и дали не им причинява болка. Това бе един от най-древните принципи на Старата вяра, на който я бяха учили още от съвсем малка.
Само дълбокото убеждение, че съществата трябва да останат в кутията за да оцелеят, възпираше Линора да ги освободи. А също и непотвърденото с нищо хрумване, че блестящите насекоми не са ничии роби.
От малката кутия полъхваше някакво усещане… не точно на радост, колкото гордост от сътвореното. Интуицията й подсказваше, че пътят до създаването на кутията и обитателите й е бил продължителен и труден.
„Ако можех да разбера поне частица от истината.“
Като че ли дякон Хоск бе повдигнал крайчеца на загадъчната завеса. Сънародниците на магьосника, изглежда, използваха най-различни безскрупулни средства за да постигат тези необясними чудеса… особено в замразяването в необратимо състояние на причудливите си инструменти. Кой знае колко живота са били пожертвани, за да могат да съхранят съвършения си вид.
Така ли е наистина? Или съществува някакво съвършено друго обяснение?
Ако се вярва на легендите, свързани със Старата вяра, в далечното минало на Татир нещата също са стояли по различен начин. В древността, преди упадъка, именно живата материя е подлежала на усъвършенстване, докато сечивата оставали непроменени.