Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Къщата на Хю, нито прекалено скромна, нито много разкошна, беше сравнително ниска, с малко помещения и солиден покрив. Някои от прозорците на горния етаж бяха със стъкла и отразяваха залязващото слънце. От двете зидани камини се издигаше дим. Просторната градина, отлично поддържана, но без излишни украшения, издаваше по-скоро практичен господар, отколкото естет.
Градината прилича на собственика си, каза си Гуинивър, толкова изненадана, че неволно се усмихна.
— Какво ви забавлява?
— О, нищо, милорд — отговори бързо тя и усмивката й угасна.
— Въпреки това позволете да ви поздравя с добре дошла! — Хю спря коня си пред дъбовата входна врата и скочи от седлото. Понечи да помогне на Гуинивър да слезе, но тя се изплъзна от ръцете му и скочи сама.
Магистърът се смъкна тежко от седлото и издаде облекчена въздишка.
— Дано никога повече не ми се наложи да яздя — заяви той и потърка задните си части. — Ако хората бяха създадени да яздят, господ нямаше да им даде крака.
— Но нима можехме да минем целия път до Лондон пеша, магистре? — възрази Пипа. — Миля след миля, миля след миля! Краката ви щяха да се уморят много повече. — Тя все още изглеждаше потисната, но любопитството към новата обстановка започваше да взема връх над болката от загубата на Лунна светлина.
— Заповядайте! — Хю посочи отворената врата, където бе застанал мъж в черната одежда на иконом. — Мастър Милтън е подготвил стаите за гости. Вашите хора заедно с мистрес Тили ще пристигнат много скоро — не бяха много назад. Мастър Милтън ще ви покаже къде да се настаните, ще се погрижи и за магистъра, Кроудър и Грийни. — Той кимна към иконома, който склони глава в знак на съгласие и въведе гостите в къщата.
На долния етаж имаше голяма четириъгълна зала с две камини. Помещението беше облицовано с красиви плочки, прозорците бяха с дълбоки ниши. Подът беше покрит с дъбови дъски. Дълга маса с пейки беше поставена в средата, дървени пейки за сядане имаше и пред камините. Разумно обзавеждане, но явно липсва женска ръка, каза си Гуинивър. И тук всичко беше чисто и практично като господаря на дома.
— През последните дванадесет години почти не съм — живял тук — обясни Хю, сякаш за да оправдае оскъдното обзавеждане. — Мастър Милтън обаче ще се погрижи да не ви липсва нищо.
Магистърът се отпусна тежко в една ниша и развърза връзките на шапката си, като през цялото време въздишаше тежко-тежко. После размаха ръце, за да охлади сгорещената си глава.
— Докато сме принудени да разчитаме на вашето гостоприемство, за моите потребности ще се грижи мастър Кроудър — отговори остро Гуинивър. — Още не съм обедняла, затова няма да допусна домакинството ми да натовари финансите ви.
На високите скули на Хю се появиха трескави червени петна.
— Не е нужно да ме щадите — отговори кратко той. — Аз съм напълно наясно, че не мога да ви предложа и половината от комфорта, с който сте свикнали да разполагате. Не съм Крез, но ви уверявам, че ще направя всичко възможно.
Колко ловко беше обърнал копието, за да я накара да изглежда високомерна и враждебна с отказа си да приеме гостоприемството му! Все пак Гуинивър нямаше намерение да участва в тази игра. Направи се, че не е чула забележката му, и огледа с учтив интерес голямото помещение.
Хю се запъти към стълбата, която се намираше в единия ъгъл на залата.
— Заповядайте, мадам, ще ви отведа в скромните помещения за гости. Пен… Пипа… оттук!
Пен, притиснала до гърдите си Мускатово орехче, се подчини веднага; Пипа обаче тъкмо разказваше на очевидно объркания мастър Милтън за изчезването на Лунна светлина.
— Според мен Робин ще я намери — обясни сериозно тя. — Много се надявам да я донесе и ако е така, трябва да й дам мляко. Сигурно ще е много уплашена, не смятате ли и вие? Имате ли малко мляко за мен, мастър Милтън? Само една чинийка. Давам й го с връхчето на пръста си и тя го облизва с грапавото си езиче. Знаете ли, че езикът на котката е грапав? Аз мисля…
— Пипа! — извика Гуинивър, усещайки как едрата фигура на Хю до нея потреперва от смях. Безгрижното бъбрене на детето бе прогонило недоволството му. — Мастър Милтън си има достатъчно работа.
— Но аз само исках да обясня… ако Робин донесе Лунна светлина. — Пипа се запъти бавно към стълбището, отново съкрушена.
— Не очаквай твърде много — предупреди я тихо Хю.
— Не очаквам — отговори унило тя и посегна към ръката на майка си.
Хю изкачи стълбата пръв. Горе се разделяха два коридора: един наляво и един направо. Хю тръгна по втория, отвори вратата в края му и влезе.